Не трябва да се отказваме заради единия страх, единственото, което прави той, е да загрозява живота ни.

Продължавам поредицата в подкрепа на младите автори през месеца на книгата, представяйки ви Sun P. G. Една мечтателка по душа и студентка по маркетинг в МВБУ, София. Истинското ѝ име знаят шепа хора, но за сметка на това, широката аудитория познава сърцето ѝ, защото го споделя с героите от книгите си. От издателството я намират благодарение на поредицата ѝ "The shadows" (Сенките), която обиколи интернет пространството и събра голям читателски интерес.

От близо две десетилетия книгите имат запазено място в сърцето ѝ. Тя е 25-годишна, читателка e от ранна детска възраст, а отскоро е и автор на завладяващи истории. Започва да пише за лично удоволствие, ала малко след това създаването на паралелни животи се превръща в нейна професия.

Сюжетите ѝ преливат от адреналин, разказан с романтичен привкус, а героите, оживяли изпод перото ѝ, попадат в множество динамични ситуации. Тръпката грабва читателя от първата страница на книгата и не го оставя до последната....

Намирам я в движение, но с радост се съгласи да отвори на въпросите ми.

Повече за Sun P. G., ще намерите в интервюто.

Оля Недялкова

Здравей, Съни, договорихме се вече, че ще си говорим на ‘ти’. Преди да минем към въпросите, нека те поздравя за успеха на „Мръсни пожарникари: Огън“ и предстоящото издаване на втората книга от поредицата.

Здравей.

Все още ми е трудно да повярвам, че това се случва, но искрено ти благодаря!

Как избра артистичния си псевдоним Sun P. G.? И по-конкретно, има ли символика, скрита зад думата „sun“, която от английски на български се превежда като „слънце“?

Всъщност буквите „П“ и „Г“ са инициалите ми. Първото ми име няма умалителна форма. По-точно има, но никой от семейството ми не я е харесвал, така че на майка ми ѝ хрумва да ме наричат Съни. 25 години по-късно продължават да ми казват така и от там се роди идеята да пиша под този псевдоним.

В творбите ти има изключителна динамика и всичко се развива на бързи обороти. От къде черпиш вдъхновение?

Бих казала, че идва откъде ли не. Вдъхновявам се от всичко около себе си. Някоя интересна случка, песен, която чувам за първи път, филми, природата. Също обожавам и да пътувам, което допринася много за развинтеното ми въображение. Ще цитирам думи, които често припомням сама на себе си, но макар и да не са мои, а на Висарион Белински, това е най-правилният отговор, който мога да ти дам: „Вдъхновението не е нещо, което принадлежи изключително на художника. Без него няма да стигне далече и ученият, без него няма да направи много дори и занаятчията, защото то е навсякъде – във всяко дело и във всеки труд.”

Нека се върнем към началото на годината и издаването на първата част от поредицата. Разкажи ни за Мръсни пожарникари: Огън“.

Тя се появи буквално изневиделица. Между трилогията за „Сенките” и двете книги от „Кралски грохот”, които все още са в процес на писане, мъжът ми подхвърли на шега, че в сюжетите си съм преминала през органите на реда, прехвърлила съм се в престъпната част, а накрая ще се озова при медиците или пожарникарите. В секундата, в която чух думата „пожарникар”, музата ми дойде и написах първите осемдесет страници. В главните герои от книгата – Ана и Кейдън, аз виждам страшно много от мен и мъжа ми. Като цяло в книгите ми поне един герой е въплъщение на някой от обкръжението ми. Конкретно в „Мръсни пожарникари: огън“ изразявам любовта си към много неща, но на първо място стои респект към работата на пожарникарите. Трябва да носиш много себеотрицание и смелост в сърцето си, за да си добър в работа като тяхната. Мога много да говоря за това призвание, но най-важното е, че тези хора заслужават много повече уважение, отколкото получават. След това идва страстта ми към моторите и автомобилите. Високите скорости са като болест, с която се заразяваш, пристрастяваш се и завинаги остава в кръвта ти. В книгите ще направим не една и две разходки до Чикаго, той е любимият ми град. Не на последно място, вътре съм оставила и част от обичта си към самата любов. Няма по-прекрасно чувство от това и се надявам, че успявам да го опиша в книгата.

Всеки автор крие своето послание за читателя из редовете на творбата си. Какво е твоето?

Да се борим. Не трябва да се отказваме заради единия страх, защото единственото, което прави той, е да загрозява живота ни. То не е отправено само към читателя, а и едно напомняне към мен самата.

Историята на Ана и Кейдън е изпъстрена с широк спектър от емоции. Коя сцена ти беше най-трудно да напишеш и защо?

За конкретна сцена не мога да се сетя, но краят на книгата малко ме поизмъчи. Всъщност го написах на борда на самолет, пътувайки за Германия. За да бъда напълно честна, първоначалният замисъл беше да разделя героите в края на историята, но всичко в главата ми се преобърна и не го направих. Грозният завършек показва реалността, но от друга страна един красив край е положително емоционален. Със сигурност в някоя книга ще се появи и тъжен финал, но сега не му беше времето.

Предстои ти издаването на втората част от поредицата: „Мръсни пожарникари: Вода“. Какво би ни разказала за нея?

Ето тук мога да кажа, че ми беше ужасно трудно да напиша историята. За мен е много емоционална. В нея има много загуби и голяма доза сълзи, които лично пролях, пишейки я. Болката от загубата на толкова любим човек е брутална и за съжаление не един от нас го е преживявал, но това е жестоката реалност. Както в първата книга, така и в тази ще присъстват любимите ми високи обороти, но този път насочих фокуса върху емоционалната страна на нещата, които изживяват героите на София и Марко. Две пълни противоположности, които се допълват взаимно. Тя е емоционална бърборана, изгубила много в живота си, а той е опората, която ще и бъде нужна, за да прескочи трапа. Не искам да издавам много, но тяхната история е нещо специално. След толкова сълзи мисля, че идва ред на най-красивото – усмивката.

Кога да я очакваме?

Точна дата не смея да дам, но ще бъде скоро. Финалът е на една ръка разстояние, макар че ми остава да допълня някои глави. Никак не е лесно да изразя всичко, което искам да достигне до читателите, за това не искам да бързам. Със сигурност ще го обявя на фейсбук страницата си.

Какво би пожелала на читателите ни?

Най-важното, разбира се – здраве. Измина една тежка година за всички ни и мисля, че предстои още една такава. А след здравето, от цялото си сърце искам да пожелая на читателите: Всичко, за което мечтаете, нека да се превърне в реалност, която можете да видите, да усетите и да почувствате. Също така искам и още веднъж да благодаря на своите читатели чрез вас. Благодаря ви за това, че изразявате мнението си за книгите, които съм написала до този момент! Благодаря ви, че не пестите критиките си, защото аз мога само да се уча от тях! Благодаря ви, че превърнахте мечтата на едно седемнадесет годишно момиче в реалност, която може да хване в ръцете си до днес! Благодаря ви, че ме подкрепяте като споделяте публикациите ми, каните приятели, коментирате, харесвате и добавяте в страницата ми! Благодаря ви!

Още за Sun P. G. можете да намерите във facebook страницата на авторката:

https://www.facebook.com/AuthorSunPG

В Goodreads:
https://www.goodreads.com/author/show/21196525.Sun_P_G_

В Instagram:
https://www.instagram.com/sunpgauthor/