Борбата с прането на пари, придобити от престъпна дейност


Известно е, че предприемането на мерки от държавните институции, търговските дружества и други представители на обществеността срещу опитите за легализиране или „изпиране” на пари, придобити от престъпна дейност, е много актуален проблем в съвременните условия. Международният валутен фонд е оценил, че относителният дял на изпраните пари, придобити от престъпна дейност е от 2 до 5 процента от световния вътрешен продукт и е в размери между 1 и 3 трилиона долара годишно. Това, по абсолютен обем,се равнява на годишния брутен вътрешен продукт на една Великобритания. Безспорно, това е значителен икономически ресурс, които може да се използва за нова противозаконна дейност – финансиране на престъпления, корумпиране на политици, неспазване на данъчната дисциплина. Ето защо, проблемът заслужава сериозно внимание.

Този проблем е актуален и за България. За да бъдат успешни мерките против прането на пари, придобити от незаконна дейност (в по-нататъшното изложение ще употребяваме и понятието „мръсни пари”), те следва да се предприемат не само от органите на държавата, които са специализирани в тази дейност, а от цялата общественост и преди всичко от финансовите служби и органи, през които тези пари преминават задължително при тяхното легализиране. Именно поради това и в нашето законодателство и преди всичко – в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) са предвидени редица задължения за служителите от финансовия сектор – за ръководителите на бизнеса, главните счетоводители, одиторите. Коментара на по-съществената проблема и на част от задължения на органите и организациите, които могат да му противодействат, е предмет на настоящата разработка.

Законът за мерките срещу изпиране на пари е приет през 1996 година. През 1998 г. се приема втора редакция на закона. След това са направени (до сега) 18 изменения и допълнения в закона, най-важните от които са през 2001, 2003 и 2006 години. Директиви за предпазване на финансовата система от прането на „мръсни пари” са приети и от Европейския съюз – през 1991 г. е приета първата директива, а през 2001 година – втората – под формата на изменения и допълнения към първа директива. През 2005 година е приета трета директива, а през 2008 година четвърта директива. Промените направени в Закона за мерките срещу изпирането на мръсните пари у нас през 2001 и 2006 година с в отговор на изискванията на втора и трета директиви на Европейския съюз.

Може да се каже, че е създадена нелоша нормативна база за организирана и ефективна борба с изпирането на пари, придобити от престъпна дейност. В Закона за мерките срещу изпирането на мръсни пари са регламентирани правила и изисквания за: идентифициране на евентуалните извършители, за събиране и съхраняване на информация за тях и за дейността им, за разкриване на информацията, за вътрешната и организация и контрол в органите, които имат задължения да прилагат изискванията на посочения по-горе закон.

1.Какви са същността и съдържанието на явлението „изпиране на пари, придобити от престъпна дейност?” Отговорът на този въпрос е много важен, защото чрез него по същество се определя предметът на мерките за борба с тази обществено опасна дейност.

Специализираната международна организация за борба с изпирането на пари, придобити от противозаконна дейност (FATE) определя изпирането на такива пари като процес на движение на генерирани парични суми през цял цикъл на трансформиране с цел да се създаде крайно впечатление за законно придобити пари. Този процес дава възможност на престъпните групи, генерирали такива парични суми да ги използват за криминална дейност, без да се налага да разкриват истинския източник на този доход.

Що се отнася до съдържането на този процес, както всеки процес и той са формира от различни етапи, преминава през различни фази. Тяхното разкриване и идентифициране е съществено условие за успешна борба с прането на пари. Както показва световният, а и нашият български опит, основните етапи или фази, които формират съдържанието на процеса на прането на „мръсни пари”, са следните:

Първи етап: Генериране и пласиране на пари. То се изразява в осъществяване на незаконна дейност. Генерирането на такива пари е дейност, която по принцип по-трудно се разкрива. Защото извършителите полагат усилия за прикриването й. И обикновено са необходими мерки на специализирани органи за разкриване на подобни престъпления. Например: пласиране на наркотични вещества; получаване на подкупи, кражби на имущество, трансфер на хора зад граница. Разбира се, и неспециализираните органи имат свое място в разкриване на генерирането на „мръсни пари”.

Пласирането на такива пари е по-лесно за разкриване. То би могло да стане чрез внасяне на такива пари по банкови сметки; придобиване на различни финансови активи (акции, облигации, дялове, опции и т.н.). Тази, втора част от първата фаза е по-лесна за проследяване, разкриване и разобличаване. Поради това и вниманието на контролиращите органи следва да се насочи към нея.

Втори етап: Натрупване на пласираните вече „мръсни пари”. Това може да стане по различни начини: придобиване на други активи и последваща продажба; погасяване на пасиви и т.н. Разкриването е затруднено, но все още е възможно за подготвените контролиращи органи – специализирани и неспециализирани.

Трети етап:Обръщане на натрупаните „мръсни пари”. Т.е. – включването им в икономическия оборот чрез легална и законна дейност. Парите вече са се отдалечили от първоначалния си източник. Използуват се за дейност, която не попада под ограниченията на закона. Поради това разкриването им на тази фаза е значително затруднено.

2.Кои длъжностни лица, органи и организации са задължени да прилагат изискванията на Закона за борба срещу прането на пари?

Мерките са задължителни за прилагане от следните органи, организации и лица:

- Банки, финансови къщи, кредитни институции, финансови къщи, застрахователни и презастрахователни предприятия и други подобни предприятия от финансовия сектор;

- Инвестиционни дружества и инвестиционни посредници;

- Пенсионноосигурителни и здравноосигурителни предприятия и дружества;

- Възлагатели на обществени поръчки, концесионери и държавни и общински органи по приватизацията, както и централния депозитар;

- Заложни къщи и взаимоспомагателни каси;

- Организатори на хазартни игри от всякакъв вид;

- Регистрирани одитори;

- Нотариуси;

- Лизингови дружества;

- Политически партии, професионални, спортни и съсловни организации (например – търговска камера, занаятчийска камера и т.н.);

- Организации с идеална цел (независимо от това за каква полза са учредени и регистрирани – за обща или за частна полза);

- Всички търговци, които получават или извършват плащания в особено големи размери (например, над 1.000 лева или над 3.000 лева –според установения лимит- когато има такъв); Търговците на едро и търговците на оръжие, както и агенти и агенции по сделки с недвижими имоти са задължени да прилагат мерките, независимо от размера на сделките;

- Различни консултанти – икономически; оценители; данъчни и правни консултанти;

- Доверители и доверителни посредници;

- Данъчната администрация;

- Митническата администрация;

-Съдебните изпълнители.

По-големи задължения по прилагане на мерките имат органите на Комисията за финансов надзор. Тя е специализиран орган по прилагане на мерките. Специализирани звена могат да се създават и към другите юридически лица, които има задължения по прилагане на мерките.

Тези органи и звена:

  • Разработват правила и процедури по прилагане на мерките;
  • Организират и провеждат обучение по прилагане на мерките;
  • Събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретни сделки и операции;
  • При съмнение за изпиране на пари, предоставят информация на Държавната агенция за национална сигурност.

Посоченият по-горе списък е доста обширен. Но това не означава, че и други лица, които са получили по някакъв начин сигнали за действия, насочени към или дори косвено свързани с дейности по изпиране на пари, нямат задължения.

Борбата с изпирането на пари, придобити чрез незаконна дейност е толкова сложна и трудна, процесите на прането нерядко са толкова силно завоалирани, че ако тази борба не стане дело на цялата общественост, не би могло да се разчита на сериозни резултати.

2. Способи за включване на финансистите в мерките за борба с прането на пари. Ще имаме пред вид преди всичко главните счетоводители или съставителите на финансови отчети и одиторите.

А.През първия етап или на фазата „генериране и пласиране”. Основните средства, с които разполагат счетоводителите са: стриктно спазване на изискването документална обоснованост на стопанските операции – с отчитане на риска от издаване на документи с невярно съдържание, за да може той да се избегне или да се сведе до минимум; периодичен анализ на трансферите на предприятието с други предприятия, с банки и други финансови институции. Тези задачи може да се изпълнят успешно само с активното участие и съдействие на ръководителите на предприятията, които по същество носят главна отговорност за провеждане на предписаните им от закона мероприятия за борба с прането на пари.

Необходимо е да се спазват стриктно изискванията за подписване на разходните касови документи от ръководителите и от главните счетоводители на предприятията, а не само от оперативните счетоводители и касиерите, на приходните касови ордери - от главните счетоводители и касиерите. Не подпомага борбата с прането на пари установената в някои предприятия практика, ръководителите да изискват от счетоводителите и касиерите да събират документите за движението на паричните средства за един по дълъг период от време (например месец) и да ги подписват наведнъж, „накуп”. Това може да се стори на ръководителите по-лесно и практично, но отслабва значително възможностите им да упражняват предварителен контрол на разхода на пари на предприятието - чрез подписите си. Ясно е, че ръководителите не седят само на бюрата си, често са извън своите офиси. Но трябва да се проявява стремеж при всяко завръщане в офиса (а не на периоди от един месец или едно тримесечие) да преглеждат внимателно и да подписват разходните касови документи. Месечно би могло да се извършва анализ на всички трансфери на обслужващите банки, на движението на финансовите инструменти на предприятието. Той също така може да разкрие генериране или пласиране (по-често) на мръсни пари.

Одиторите трябва да включат опасността от изпиране на мръсни пари в групата на сериозните рискове от измами и грешки - още на етапа „планиране на одита”, а още повече на етапите „тестване на контролната среда”, „одит по същество” и „формиране и изразяване на одиторско мнение по финансовия отчет”.

Ръководителите на предприятията, счетоводителите и одиторите трябва да проследят внимателно – със присъщите им правомощия и методи, всичкитрансфери на средства, а не само трансферите на финансови активи. Освен това, с повишено внимание трябва да се проследяват операциите на предприятия, регистрирани в офшорни зони или на дъщерни предприятия, чиито предприятия-майки са регистрирани зад граница (особено в страни с по-слаба регулация на икономическата дейност въобще), на публичните дружества въобще.Когато предприятията представят информация по оперативни сегменти, може да се определят някои от тези сегменти, които да бъдат обект на засилено внимание и контрол – един - от ръководителите и счетоводителите, друг от одиторите.

В тази връзка преценяваме като разумна, и подпомагаща мерките за борба с прането на пари идеята да се постави лимит на преките разплащания с пари в брой (например – до 5.000 лева). Всички останали трансфери на парични средства да се извършват чрез банки, където мерките за борба с прането на пари се предприемат по-лесно и са по-ефикасни.

Б. През втория етап или фазата ”натрупване на пласираните пари”. Особеностите на тази фаза ни кара да изразим становище, че през нея контролът трябва да се изрази предимно в проверки на документи и проверки по същество на инвестиционната дейност на предприятието, на дейността му по финансиране – придобиване и продажба на финансови активи и пасиви, на различни опции. Полезен би могъл да бъде по-честият анализ на отчетите за паричните потоци на предприятията – не толкова в раздела „основна дейност”, колкото в разделите „инвестиционна дейност” и „финансова дейност”. За всяка цифра, представена на всеки ред от тези два раздела на отчетите за паричните потоци трябва да има съответно обяснение. Освен това, полезно е отчетите за паричните потоци да се изготвят и анализират не само един път в годината (както е предвидено в закона за счетоводството), а по-често –минимум един път в месеца и даже на десетдневки или на седмици. Тогава и мерките за борба с прането на мръсни пари ще бъдат по бързи и ефикасни.

Редовен и задълбочен анализ трябва да се прави и на балансовите статии – не само на годишния, но и на месечни и тримесечни счетоводни баланси, на писмата за потвърждаване на разчетите, които предприятията си разменят във връзка със счетоводното приключване.

Специално внимание в тази връзка искаме да обърнем на мерките за идентификаця на контрагентите по сделките. Защото фазата на натрупване на пласираните мръсни пари е свързана с такива сделки, в които предприятията, задължени да прилагат мерките, са в повечето случаи доставчици (на стоки, услуги, консултации – в повечето случаи). За тях лицата, които осъществяват прането на пари са клиенти. За това и в Закона за мерките за борба с изпирането на пари значително място е отделено на задълженията за идентификация на клиентите. Трябва да се идентифицират и документират всички възможни и достъпни параметри на клиентите, които биха били полезни при провеждане на мерките (наименование и правна форма; седалище и адрес; предмет и цел на дейност; срок на съществуване; органи за управление – вид и състав . При отказ да се предоставят исканите данни, лицето, което е задължено да прилага мерките следва да оцени това като рисков момент, да засили вниманието си и – при необходимост (по своя преценка) да пристъпи към разкриване на информация пред специализираните органи.

Дейности по пране на мръсни пари може да се разкрият и при сделки, по които прилагащите марките предприятия, са клиенти. Особено, когато са купувачи на финансови активи, лизингополучатели по финансов лизинг и т.н. Поради това и на тази страна на борбата с прането на пари следва да се отделя подобаващо внимание.

Важно е да се отбележи, че според разглеждания закон, лицата, които разкриват информация, в хода на прилагане на мерките за борба с прането на пари, не подлежат на отговорност по други закони.

В. Третият етап е включването на изпраните пари в легализиран вече икономически оборот. Както вече отбелязахме по-горе, тук разкриването на прането на пари е най-трудно и в повечето случаи е във възможностите на специализираните органи. Това не изключва задълженията и на финансистите (ръководители, счетоводители, одитори) да се включат с присъщите им възможности, средства и методи в провеждането на такива мерки. Понякога една законна операция в необичайно големи размери (закупуване или продажба на дружество; отпускане или получаване на кредити, лизингови сделки; бизнес комбинации с необичайно репутации и други подобни), след внимателен анализ може да се окажат индикатори за пране на пари през третата, заключителна и най-трудна за разкриване фаза. Освен в необичайни размери, една законна операция в сравнително малки размери, повтаряна твърде често, също може да бъде индикатор за включване на изпрани вече мръсни пари в икономически оборот.