Носителят на Голямата награда „Питагор“ за цялостен принос в науката е проф. Радостина Стоянова от Института по обща и неорганична химия към БАН. 

Официалната церемония за най-високите отличия за наука на МОН се провежда за 17-а поредна година, като за осемте категории кандидатстваха 52 учени.

Носителката на Голямата награда проф. Радостина Стоянова поставя основата за развитието на ново научно направление в страната – химията на материали за чисто и достъпно съхранение на енергия. Публикациите й са цитирани над 5 000 пъти и Хирш индекс от 42. Победителката получи грамота и парична награда в размер на 12 000 лв. Наградата й бе връчена от министър Красимир Вълчев, който сподели преди старта на церемонията по награждаването:

„Имаме нужда от повече дни като този, в който връчваме наградата „Питагор“, за да изкажем признанието към нашите учени. Радвам се, че през годините нейни носители са толкова изтъкнати изследователи“. По думите му науката е вдъхновяваща, но и понякога неблагодарна, защото изисква неуморна работа, а резултатът не винаги идва бързо. Той отчете напредъка на страната ни в сферата на науката през последните години – подобрена научна инфраструктура, повече възможности за финансиране по национални програми, увеличение на възнагражденията на учените и посочи, че постигнатото трябва да бъде постоянно надграждано и в тази мисия много разчитам на младите учени. „Смяната на поколенията е неизбежна и следващите десетилетия ще зависят в още по-голяма степен от това дали ще имаме достатъчно учени, на които да разчитаме за нашето развитие, за това децата ни да живеят в едно по-добро и проспериращо общество“, каза още министър Вълчев.

Призът в категория „Комуникация на науката“ спечели проф. Христо Пимпирев от СУ „Св. Климент Охридски“, който е създател, двигател и посланик на българските полярни изследвания. Чрез активно медийно присъствие, срещи с млади хора и включване на артисти и журналисти в експедициите, той превръща науката за Антарктика в достъпна и вдъхновяваща за широката публика. В резултат на неговата дейност полярните изследвания се утвърдиха в България като област, която съчетава наука, образование и културна идентичност.

Приз за утвърден учен в областта на природните и инженерни науки взе професор доктор Християн Александров, преподавател във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“. Основните му изследвания са насочени към молекулната структура на катализаторите и реакционните механизми върху тяхната повърхност. Проф. Красимира Йончева също бе наградена за утвърден учен, но в областта на медицината и науките за живота. Тя е от Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София и разработва наночастици, които съдържат едновременно противотуморно лекарство и антиоксидант. Изследванията на професор Йончева насочват научната общност към възможността ракът да се лекува ефективно и безопасно.

Проф. Станислав Иванов от Висшето училище по мениджмънт във Варна изследва икономическите и социални аспекти на изкуствения интелект, автоматизацията и роботиката в отделните отрасли с акцент върху туризма. Той също бе отличен за утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки.

Трима млади учени също получиха награда „Питагор“ в тези области на науката. Това са доцент доктор Мартин Ралчев от Института по роботика към БАН, главен асистент доктор Емилио Матеев от МУ в София, главен асистент доктор Меги Дакова от ПУ „Паисий Хилендарски“.

Доц. Ралчев участва в разработването на нови видове свръхчувствителни сензори и методи за измерване, д-р Матеев в създаването на нови лекарствени молекули, а д-р Дакова насочва изследванията си към така наречения „триъгълник на знанието“ – висше образование, наука и бизнес.

Повече за церемонията и за наградените на: 

https://www.mon.bg/news/novator-v-himiyata-vze-golyamata-nagrada-pitagor