Българското здравеопазване e все по-скъпо и все по-неефективно


Този извод направи БСК на проведената пресконференция по проблемите на здравеопазването

„Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот“. Това каза на пресконференция изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. По време на пресконференцията, в която участваха и представители на Българския лекарски съюз и на браншовите организации на работодателите в здравеопазването, беше представен разработен от БСК анализ за състоянието, проблемите и перспективите пред българското здравеопазване.

Според авторите на анализа, системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите, осигурителната система силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено. „НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос“, каза в експозето си Божидар Данев и подчерта, че публичните разходи за здравеопазване, като дял от БВП у нас, е около 4 %, при средно 7.3 % за страните на ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестите върху населението. В периода 2008-2013 г. частните разходи за здравеопазване на едно лице са нараснали с 68%, а публичните разходи за същия период са се увеличили с 19%. По експертни оценки, ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лв., вкл. от регламентирани и нерегламентирани плащания.

Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население.

Още на входа на системата са налице тежки деформации, тъй като държавата не е коректен платец към НЗОК“, каза Божидар Данев. По-нататък в анализа се казва, че в периода 2008-2012 г. бяха одържавени около 2 млрд.лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата; Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане. През периода 2008-2013 г. ставката за здравно осигуряване се увеличи с 33 %, таванът на максималния осигурителен доход – с 10 %, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – със 75 %, средният осигурителен доход – с 30 %, средната работна заплата – с 48 %, МРЗ – с 41 %, и т.н. въпреки това приходите от здравно осигурителните вноски в периода 2008-2012 г. са нараснали само с 11 %.

Налице е свръх концентрация на финансирането на болничната помощ. В резултат на това се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата за болнична помощ по региони и, оттам – в качеството на медицинското обслужване в тях.

Липсва последователна политика с медицинските кадри. Задълбочават се деформациите в структурата, броя и териториалното разпределение на специалистите по отделни специалности. Висококвалифицираните кадри намаляват, а броят на патоанатомите, съдебните лекари, анестезиолозите, детските лекари, микробиолозите, хирурзите и др., е под критичния минимум.

Забавя се въвеждането на електронното здравеопазване, като фактор за подобряване на ефективността и прозрачността на системата, и за повишаване на качеството и контрола върху медицинските услуги. С цел реформиране на здравната система, БСК предлага пакет от мерки, между които и Стратегия за развитие на сектора , която ще подготвят заедно със съсловните и браншовите организации в здравеопазването.

Анализа можете да прочетете на сайта на БСК http://www.bia-bg.com