Предприемач

Отговорен бизнес

Конференция „Бизнесът и регионите“ обсъди как да преодолеем икономическите неравенства между тях

Конференция „Бизнесът и регионите“ обсъди как да преодолеем икономическите неравенства между тях

Конференцията е организирана от списание „Икономист“ и Българската стопанска камара (БСК). В нея участваха министри, кметове, икономисти и представители на бизнеса.

Според председателят на БСК Радосвет Радев, неравенството е шанс и възможност, а не драма. Той подчерта, че големите фирми поддържат живи регионите – Севлиево свързваме с „Видима идеал“, Бургас – с „Лукойл Нефтохим“, Девня – със „Солвей соди“, а затварянето на „Химко“ е нанесло съкрушителен удар над Враца и региона. Големите фирми създават бизнес за множество по-малки, каза Радев и даде за пример „Кремиковци“, след чието затваряне около 500 по-малки фирми са загубили основния си контрагент и повечето вече са изчезнали.

Пет пъти е разликата между най-слабо и най-силно развитите региони по БВП на глава от населението. Добре че няма статистика на общинско ниво, че ножицата на неравенството ще се окаже още по-голяма, заяви вицепремиерът Томислав Дончев пред форума. Според него обаче, България в момента е във фазата на „фините настройки“ в регионалната си политика.

Първото изискване за регионално развитие, по думите му, е транспортната свързаност, по която в последните 10 г. България е направила голяма крачка. „Да, Северна България от транспортна гледна точка е анклав, но този проблем скоро ще бъде решен. Едно десетилетие инвестиции в градска среда бе правилно. Но е време да мислим за други неща – по-важна е бизнес инфраструктурата“, каза вицепремиерът. Според него в следващите 4-5 години трябва да имаме поне 10-15 индустриални зони, с цялата съпътстваща инфраструктура – път, газ, вода, което може да е ангажимент на държавата.

Като следващо изискване за ускорено развитие на регионите Дончев изтъкна иновационната инфраструктура. По думите му, сега у нас има 14 иновационни звена – центрове за върхови постижения, лаборатории, техпаркове и др. Но „не може да купуваме научно оборудване по научен каприз, само за 4-5 учени – ако то не работи за икономиката, излиза много скъпо и от него няма смисъл“, смята вицепремиерът. Кошмарът му са празните технологични паркове със заключено оборудване и липсващи специалисти, каквито е виждал в някои страни.

Като пречка пред регионалното развитие Томислав Дончев вижда липсата на междинно звено между общините и централната власт. Не става дума за създаване на нови администрации, а за развитие на капацитет за планиране и инвестиции на местно ниво, което обхваща територи на 2-3, че и повече области.

С 1,6 млрд. лв по Оперативна програма „Региони в растеж“ се обновяват 36 града, в които по различни проекти работят стотици фирми, съобщи от своя страна министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова, която също участва в конференцията. За настоящия програмен период по програмата са осигурени и 369 млн. лв., които заедно с допълнително привлечен ресурс във Фонда на фондовете стигат 585 млн. лв., с които се осигуряват ниско лихвени кредити. Досега са одобрени 10 проекта за 33 млн. лв., сред които за реконструкция на синагогата във Видин, за градската зона на Плевен и др. Лихвата по кредитите е под пазарната, а сроковете за погасяване – до 20 г. за проекти за градско развитие и 15 г. за енергийна ефективност.

„Мерките за насърчаване на инвестиции не работят особено добре, въпреки че постигнахме успех – приетия по наша инициатива Закон за насърчаване на инвестиции, особено в частта му за инвестициите клас Б“, заяви пред участниците зам.-председателят на Националното сдружение на общините в България и кмет на Троян Донка Михайлова. Тя се оплака, че кметовете нямат свобода на действие и „прокуратурата веднага ни размахва пръст, ако излезем встрани от закона“.

Михайлова изтъкна бавните стъпки в подобряването на административните услуги, които местните власти осигуряват на бизнеса и гражданите, но се похвали с община Троян, която е въвела 56 комплексни услуги със собствени усилия, без външно финансиране. Кметът на Троян призна и слабата ефективност на мерките за адаптиране на образователния към трудовия пазар – въпреки че професионалните паралелки в училищата в общината са приспособени към потребностите на бизнеса преди няколко години, хората пак напускат малките градове и отиват в големите градове, при големите фирми, с големите заплати. „Т.е. реформа в образованието без инвестиции на местно ниво, което обхваща територи на 2-3, че и повече области и без реформа в политиките за регионално развитие дава половинчати и почти минимални резултати“, заключи Михайлова.

Като зам.шеф на сдружението на общините тя за пореден път постави въпроса част от подоходните данъци да остават в общините, защото иначе те почти нищо не печелят от стимулирането на бизнеса. Конференцията протече в 3 панела:

Въздействие на големия бизнес върху икономическото развитие на регионите;
Въздействие на големия бизнес върху социалното развитие и качеството на живот в регионите;
Възмовностите за финансова подкрепа за развитието на бизнеса в регионите.

Още новини от конференцията: на https://www.bia-bg.com/news/view/25598

Снимки: списание Икономист

1790 01
1790 02
1790 03
1790 04
1790 06
1790 05

Tags: Брой 6 2019