Предприемач
Как да изведем нашата икономика на нова орбита

Как да изведем нашата икономика на нова орбита

Това бе лайт мотива на Кръгла маса под патронажа на президента Румен Радев

„Постигнато на икономика с висок и устойчив темп на развитието е възможно само при производства с висока добавена стойност, където водещи са науката и иновациите. Така ще се постигнат и целите на страната ни за високи доходи на гражданите, висок стандарт на живот, изкореняване на бедността и неравенствата, качествена инфраструктура, образование, здравеопазване.“ С тези думи президентът на РБ Румен Радев откри кръгла маса на тема „За конкурентоспособна и просперираща българска икономика“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско-промишлена палата (БТПП) . Форумът се проведе под патронажа на президента и събра представители на правителството и бизнеса. В него участваха вицепремиерите Томислав Дончев и Марияна Николова, министрите на икономиката Емил Караниколов, на финансите Владислав Горанов, и на образованието и науката Красимир Вълчев, председателите на парламентарните комисии по икономическа политика и туризъм Петър Кънев, и по труда, социалната и демографската политика Хасан Адемов, ръководители на браншови организации, собственици и управители на компании от различни сектори на икономиката.

Румен Радев посочи, че икономиката ни е изправена пред редица сериозни предизвикателства – и във вътрешен, и особено в глобален план, затова са необходими структурни промени и решения със стратегически хоризонт И че най-важното при изграждането на силна, конкурентоспособна, устойчива на предизвикателства българска икономика е откровеният и навременен диалог между всички участници в този процес – държавата, бизнеса, образованието и науката.

Според Румен Радев, много е важно какво е нивото на амбициите ни, какви цели си поставяме. И че за привличането у нас на инвеститори, особено стратегически, вече не са достатъчни само ниски данъци и нископлатена работна ръка – предимства, които са имали значение до преди няколко години. „Трябва да се фокусираме върху качеството и да повишим прозрачността, отчетността и отговорността на всяко ниво на държавното управление, защото каквито и икономически, данъчни, социални модели да прилагаме, те ще се окажат неефективни“.

Според Томислав Дончев, “ Днес темповете на развитие са по-големи два пъти в сравнение с тези през 1987 година, но са загубени рефлексите за съвместна работа наука-индустрия“. Трябва да се търси по-адекватен начин на взаимодействие между държавата, бизнеса и науката, за да се осигури ефективен и реален преход към икономиката на знанието, на високите технологии, генерираща висока добавена стойност и привличаща ново качество на инвестициите.

Към момента имаме над 800 доставчици на административни услуги, БВП е нерабноделно разпределен, необходимо е да избягаме оп ниските разходи, защото това вече е пречка, а не предимство пред инвеститорите, каза още Дончев.

Според него е необходимо да стопанисваме добре съществуващите научно-изследователски центрове, а на следващ етап , държавата да създаде още 10-12 индустриални зони.

Министърът на финансите Владислав Горанов акцентира върху усилията на правителството за поддържане на финансова стабилност за постигане на конкурентоспособност, вкл. отказа от промяна на нивата на данъчно облагане и стъпките, които се предприемат за присъединяване на България към ERM II, респективно – към еврозоната.

Министърът на икономиката Емил Караниколов фокусира вниманието на аудиторията върху мерките за насърчаване на инвестициите и призова българските инвеститори да ползват по-активно възможностите по Закона за насърчаване на инвестициите, вкл. за държавна финансова подкрепа за изграждане на инфраструктура, за възстановяване на разходи за социални осигуровки на заетите, за обучение на новоназначени кадри и др.

Според министъра на образованието и науката Красимир Вълчев цялата образователна система трябва да се префокусира към изграждането на ключови компетенции у децата, а не просто към изучаване на определен материал. Той благодари на представителите на работодателските организации за взаимодействието през последните 2 години, в които министерството е реализирало едно от най-важните си политики, като стартиране на пилотни проекти за въвеждане на дуално обучение и участието на бизнеса в план-приема на професионалните училища.

Аналогично бе и изказването на вицепремиерът Марияна Николова, която допълни, че „Трябва обаче да се продължи с работата, защото въпреки намаляващата безработица, през последните 15 години демографското заместване драстично се влошава. В момента при 100 души, излизащи от пазара на труда, влизат едно 62, докато през 2001 г. те са били 124“.

Кръглата маса протече в много работен план, в три панела, модерирани от председателите на работодателските организации и с участието на водещи експерти в отделните направления.

Председателят на БТПП, Цветан Симеонов постави акцент на мястото на България в различни международни класации, “ Отчетен е спад в Класацията за условията за правене на бизнес на Световната банка за 2019г. отчитайки различни показатели, сред които свързване с електричество, откриване и закриване на фирма и плащане на данъци. Симеонов изтъкна, че закриването на фирма, у нас е скъп и дълъг процес. Спрямо Индекса на икономическата свобода има подобрение във фискалното здраве на страната, както и подобрение в правителствените разходи и свободата на труда. Подобрение на макроикономическата стабилност, висшето образование и обучения бяха отчетени и спрямо Индекса на конкурентоспособността на Световния икономически форум.

Според председателят на БСК Радосвет Радев е налице законодателна нестабилност, чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществяването на стопанска и всякаква друга дейност, вкл. предпоставка е за отлив на инвестиции, създаване и поддържане на работни места, Той цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, често срещана практика е задължителното съгласуване на законопроекти с Националния съвет за тристранно сътрудничество да бъде заобикаляно, чрез внасяне на проекти за промени от народни представители, вместо от Министерския съвет. „Тази „къса писта“ е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или от популистки характер промени. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори“, каза още председателят на БСК. Често се приема сложно и неразбираемо законодателство, подлежащо на допълнително „тълкуване“, което затруднява ефективното му прилагане и е предпоставка за корупционни практики сред контролиращите органи.

Председателят на АИКБ Васил Велев изтъкна, че ускоряването на трудовата имиграция и създаването на необходимите за икономиката кадри са от съществено значение за растежа ѝ. В страната ни има известен резерв на човешки ресурс, хората с увреждания, трайно безработните, както и раздутия щат в държавната и общинската администрация“, заяви Велев, но те не са алтернатива на облекчаването на трудовата имиграция.. Той предложи да се въведе т.нар. Българска карта, която да дава право на граждани на трети страни да работят и пребивават у нас за период от 5 г. „В момента у нас 9 от 10 предприемачи изпитват проблеми с намирането на квалифициран персонал. А за половината от тях това е главен проблем за повишаване на производителността и увеличаване приходите на компаниите им. В средносрочен план България ще има недостиг от 500 000 души на пазара на труда, каза Велев и призова за широка обществена подкрепа за извършващата се образователна реформа., като обществените ресурси трябва да бъдат насочи към финансиране на природо-математически и технически специалности, а завършилите млади хора да имат стимули и ангажимент да се реализират в страната за определен период от време.

В заключителното си изказване на Кръглата маса президентът декларира, че ще продълви да подкрепя бизнеса, чрез всички възмовности на институцията: бизнес делегации и форуми по време на официалните му подсещения в други страни, организация на подобни форуми в страната, вкл, със законодателните си пълномощия.

„Ще продължа да бъда бариера за лобистко законодателство, което е във вреда на българския бизнес, посочи Румен Радев.

Критични бележки и работещи предложения бяха направени от представители на бизнеса, вкл и предложение към президента за скорошна организация на подобен форум свързана с връзките образование-бизнес-наука.

Видеозапис и презентациите на https://www.bia-bg.com/news/view/25222

Tags: Брой 3 2019