Предприемач
Да, този път ще гласувам
София бе домакин на международна конференция за цифровизацията в пчеларството

София бе домакин на международна конференция за цифровизацията в пчеларството

Конференцията „Цифровизация в пчеларството: ползи и предизвикателства“ се организира от Сдружение за биологично пчеларство и фондация „Златен мед“ с подкрепата на Министерството на земеделието, храните и горите.

В Конференцията участваха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и. двама еврокомисари – по цифровата икономика и общество Мария Габриел и по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган.

„32 млн. евро е положителното търговско салдо при пчелните продукти и меда за периода януари-ноември 2018 г. Имаме над 780 хил. пчелни семейства и техният брой леко се увеличава, което показва, че независимо от проблемите, това е един подсектор, който има своето важно място, заяви министър Порожанов и благодари на Мария Габриел и Фил Хоган за подкрепата. Той припомни, че благодарение на усилията на българското председателство на Европейския съвет по земеделие и комисар Хоган, за първи път има стъпки на сближаване на нивата на директни плащания в ЕС през следващия програмен период. Затова за България няма намаление на финансовия пакет за директни плащания, дори има лек ръст от 0,7%.

„Цифровизацията, като един цялостен процес, трябва да обхване и пчеларството На сайта на министерството вече е качена Стратегията за дигитализация в земеделието, която ще бъде предложена и на Министерски съвет, “, заяви още Румен Порожанов.

Новите технологии водят до повишаване на конкурентоспособността и до вземане на по-правилни решения в сектора. В България имаме какво да надграждаме, коментира земеделският министър.Той изнесе данни, че по пчеларската програма вече са изплатени над 38 млн. лв. за четирите тригодишни периода, в които се прилага. „Отделно през последните 5 години имаме допълнително подпомагане по de minimis, по което са изплатени над 15 млн. лева“, добави Порожанов. Напоследък се наблюдава леко уедряване в пчеларството и средното стопанство се е увеличило от 49 пчелни семейства на 64.

„Изкуственият интелект е нещо, което звучи много далечно, но вече е тук. Той може да помогне на стопанството да бъде по-интелигентно, по-прецизно и по-конкурентоспособно. В същото време да бъде и ключът за една от най-сериозните теми за пчеларите – пестицидите“, заяви на конференцията Мария Габриел. Според нея, земеделските стопани и пчеларите трябва да обединят сили. Нужен е по-добър диалог, а цифровизацията може да предостави инструменти, от които се нуждаят и двете страни, Чрез дигитализацията могат да бъдат рязко ограничени териториите, в които има нужда от пестициди, да бъдат намалени количествата и обсега им. Освен това общите приложения и платформи могат да предоставят информация на земеделските стопани и на пчеларите за определена област, така че да се координират по-добре.

Комисар Габриел припомни, че цифровите иновационни хъбове са приоритет и за тях има бюджет от 500 млн. евро за периода от 2016 до 2020 г., и че в следващия период ,бюджетът за дигитални и иновационни хъбове се очаква да бъде 1,5 млрд., каза тя. Друг проект са платените стажове за 6000 студенти в Европа, които отивайки в друга страна да натрупат опит в новите технологии. За съжаление досега няма възползвали се от него в пчеларството.

Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган заяви, че основна стратегическа цел на новата Обща селскостопанска политика е опазването на биоразнообразието. „Здравето на пчелите и опазването им е сериозна тема за Европейската комисия, вниманието на обществеността е насочено към намаляването на пчелните популации в целия свят, трябва да обединим усилията си, за да решим този проблем“

Предложението на комисар Хоган е бюджетът за пчеларските програми да се завиши от 36 на 62 млн. евро. Според него трябва да се отделят повече средства за извършване на изследвания по отношение на заболяванията сред пчелите. Научните звена могат да помогнат и на българските пчелари. Еврокомисарят препоръча подсекторът да се обедини и на европейско ниво в по-голяма степен, за да се възползва от добрите практики на ЕС. Разработено е европейско партньорство за иновации и има много изследователи, които се занимават с проблемите в пчеларството. Например съществуват приложения за мониторинг, с които могат да се следят пчелите без да се отваря кошера и те да изпращат сигнал на мобилния телефон, когато е необходимо човек да се намеси.

Въпреки че заради „Брекзит“ се отваря дупка от 12 млрд. евро в европейския бюджет парите за ОСП след 2020 г. са защитени на 95%. „Сега трябва да се защитят и останалите 5 процента“, каза Хоган. Параметрите ще са ясни след приемането на многогодишната финансова рамка през ноември.

„В бъдещата ОСП след 2020 г. основно залагаме на модернизацията и опростяването. Със стратегическите планове на всяка страна на базата на извършени СУОТ анализи ще постигнем и гъвкавост на програмите“, заяви Фил Хоган. Според него за въвеждане на дигитализацията по-големите ферми могат да се справят и сами, но за малките и средните е важна финансовата подкрепа в началото.

Повече на www.mzh.government.bg

Tags: Брой 3 2019