Предприемач

Последни новини от mediapool.bg

mediapool.bg - последни 15 новини
mediapool.bg - последни 15 новини
  1. Ердоган изгони посланиците на САЩ, Канада и шест страни от ЕС Турският президент Реджеп Ердоган обяви  събота, че е разпоредил на турското външно министерство да обяви десет посланици на западни държави за „персона нон грата“ заради призивите за освобождаването на турския филантроп Осман Кавала. Кавала лежи в затвора от четири години, обвинен за финансирането на протестите през 2013 г. и за участие в неуспешния опит за преврат през 2016 г. Той отхвърля обвиненията. В съвместно изявление от 18 октомври посланиците на САЩ, Канада, Нова Зеландия, Дания, Франция, Германия, Холандия, Швеция, Финландия и Норвегия призоваха за справедливо и бързо разрешаване на случая на Кавала. Те настояха за неговото "бързо освобождаване" от затвора. Тогава турското външно министерство ги привикани за обяснения и нарече нарече изявлението “безотговорно“. “Издадох необходимата заповед на нашия външен министър и казах какво трябва да се направи: Тези 10 посланици трябва да бъдат обявени за персона нон грата веднага“, каза Ердоган. "Те ще познаят и ще разберат Турция. В деня, в който не познаят и разберат Турция, те ще си тръгнат", каза той по време на реч в северозападния град Ескишехир. Посолствата на САЩ, Германия и Франция, Белият дом и Държавният департамент на САЩ не отговориха веднага на исканията за коментар. Норвежкото външно министерство заяви, че посолството в Анкара не е получило информация от турските власти по този въпрос. “Нашият посланик не е направил нищо, което да налага експулсиране“, каза ръководителят на комуникациите на министерството Труде Маасейде пред Ройтерс. Той допълва, че Турция е добре запозната с гледната точка на Норвегия по този случай. “Ще продължим да призоваваме Турция да спазва демократичните стандарти и върховенството на закона, към които страната се е ангажирала съгласно Европейската конвенция за правата на човека“, каза Маасиде. Кавала беше оправдан миналата година по обвинения, свързани с протестите през 2013 г., но решението беше отменено тази година и бе комбинирано с обвинения по друго дело, свързано с опита за преврат. Правозащитни организации твърдят, че неговият случай е емблематичен за репресиите срещу критиците на Ердоган. Кавала каза в петък, че би било "безсмислено" той да присъства на съдебния си процес, тъй като справедливото изслушване е невъзможно, предвид последните коментари на Ердоган. Ердоган бе цитиран в четвъртък, че е казал, че въпросните посланици няма да пуснат "бандити, убийци и терористи" в собствените си страни. “Тъй като при тези обстоятелства няма възможност за справедлив процес, смятам, че участието в изслушванията и защитата ще бъде безсмислено оттук нататък“, каза Кавала в писмено изявление. Европейският съд по правата на човека призова за незабавно освобождаване на Кавала в края на 2019 г., заявявайки, че няма факти, които да подкрепят обвиненията срещу него. Съдът установи, че арестът му е имал за цел да го накара да мълчи. ЕСПЧ излезе с подобно решение тази година по делото на Селахатин Демирташ, бивш ръководител на прокюрдската Народна демократична партия (HDP), който е държан в затвора от близо пет години. Съветът на Европа, който наблюдава изпълнението на решенията на ЕСПЧ, заяви, че ще започне наказателна процедура срещу Турция, ако Кавала не бъде освободен. Следващото заседание по делото срещу Кавала е на 26 ноември.
  2. Великобритания засича нов вариант “Делта плюс“, който е по-заразен Новият мутирал вариант на коронавируса “Делта плюс“ (AY.4.2), който се разпространява в момента във Великобритания, най-вероятно е по-заразен, смятат британски експерти, цитирани от ББС. Местните здравни власти сложиха ”Делта плюс” в  графата “под наблюдение”, като за момента няма данни болестта да протича по-тежко.Вариантът се открива при около 6% от секвенираните проби, но делът му се увеличава. Според учените наличните ваксини би трябвало да защитават хората и от този вариант.   Има хиляди различни варианти на Covid, които циркулират по целия свят. Вирусите мутират през цялото време, така че не е изненадващо да се появяват нови версии. AY.4.2 е издънка на Делта, което включва някои мутации на шиповия протеин, който вирусът използва, за да проникне в човешките клетки. Тези мутации са открити в различни други линии на коронавируса от началото на пандемията. Няколко случая на подобни мутации са установени САЩ и Дания. Обединеното кралство вече предлага бустерни дози Covid ваксина на хора с по-висок риск от тежко протичане на заболяването, за да е сигурно, че те имат най-пълната защита. В страната всички ограничителни мерки бяха премахнати още през юли заради успеха на ваксинационната кампания.  
  3. Пациент издаде лекар от Мадан за фалшива ваксинация Лекар от Мадан е разследван за вписване на недействителни ваксинации на четирима пациенти, съобщи Апелативната прокуратура в Пловдив. Случаят е разкрит, след като “ваксиниран“ пациент се е обърнал към друг лекар с искане за имунизиране. При справка в националния регистър се установило, че пациентът вече е "ваксиниран" и така е проследена измамата. Четирите "виртуални" ваксинации са вписани през април и май. Сигналът за фалшивите данни за имунизации е подаден от РЗИ-Смолян.
  4. Туристическият бранш засилва натиска за зелен сертификат за антитела Правителството да признае тестът за Covid антитела като основание за издаване на зелен сертификат. Това се казва в призив на сдруженията в туристическия и ресторантьорския бранш, детските центрове и фитнес залите. Те смятат наложените към момента мерки са дискриминативни за част от българския бизнес и няма да доведат до желания здравен ефект. Те заплашват с национални протести, ако исканята им не бъдат приети. На срещата в събота са присъствали представители на Конфедерацията на българския туристически бизнес, Алианса на туристическата индустрия в България, Българската асоциация на заведенията, Сдружението на заведенията в България, Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация - здраве и фитнес, Българската асоциация на ритейл центровете, представители на детските центрове. “Ако исканията ни не бъдат удовлетворени, заявяваме готовност от сряда за стартиране на общонационални протести във всички градове“, се посочва в позицията. "На първо място, желаем да изразим подкрепа за въвеждането на зеления сертификат, като единствена алтернатива на пълен локдаун, но не и по начина, действащ в момента", се казва в позицията. Те твърдят, че този модел се прилага успешно в Австрия. "Вече бе създаден прецедент от страна на Министерството на здравеопазването, различен от европейската практика, като се разреши зелен сертификат да важи след поставянето на първа доза ваксина", допълват бизнес организациите. Те настояват държавата да осигури безплатни тестове и процедурата по тяхното взимане. Според тях, вариант е да се направи организация за взимане на тестове и в аптеките. Организациите иска цялата държавна и общинска администрация също да работи със зелен сертификат. “Като най-голям работодател, държавата трябва да даде пример, а ефектът със сигурност ще бъде положителен“, се казва в позицията. Друго искане е изискването за зелен сертификат да важи само, когато страната се намира в тъмночервена и червена зона. “Мотивите ни за тези предложения са да се увеличи възможно най-много обхватът на зеления сертификат, което, от една страна, ще доведе до добър здравен ефект, а от друга, ще отпуши възможно най-широк кръг от бизнеси“, се посочва в позицията.
  5. Една трета от учителите са готови да напуснат заради зелените сертификати Общо 86% от учителите не одобряват въвеждането на зелен сертификат в образователната система, а близо 35% са готови са напуснат, акотова се случи. Това се казва в открито писмо до здравния министър Стойчо Кацаров от синдикат "Образование" на КТ "Подкрепа". Едва 12% от педагозите са готови да го ползват, както вече са принудени хиляди българи. Въвеждането на зелен сертификат ще блокира образователната система, ще доведе до отлив на учители и ще създаде „брутални трудности на българските родители“, предупреждава синдикатът "Нека диалогът, а не политическия диктат да бъде водещ при Вашите следващи решения и заповеди", се казва в писмото. Председателят на синдиката д-р Юлиян Петров посочва, че профсъюзните структури запазват готовност да реагират на зеления сертификат с всички възможни средства, включващи протести и стачка при липса на диалог в тази трудна ситуация. Служебното правителството в момента обсмиял дали да задължи служителите на гише в държавната и местната власт да ходят на работа срещу показване на зелен сертификат. Подобна мярка се обмисля и за образователната система.  
  6. Държавният бюджет да се откъсне от драматизма и извиненията на пандемията В рамките само на последните три седмици Министерството на финансите, Българска народна банка и Международният валутен фонд публикуваха актуализирани макроикономически прогнози. Очакванията за основните икономически показатели през 2021 и 2022 г. са сходни, което е показателно за връщането към “нормалността“ – нека припомним огромните различия в прогнозите и оценките за дълбочината на кризата и нужното време за възстановяване от пролетта и лятото на 2020 г. С цялата условност на идеята изобщо за прецизно прогнозиране на стопанската активност, все пак очертаната макрорамка може да помогне на бизнеса за по-добро планиране на следващата година. В много по-голяма степен, разбира се, състоянието на икономиката – инвестиции, потребление, външна среда, кредитна активност, заетост, доходи и т.н. – трябва да са във фокуса на внимание при формиране на параметрите на бюджетната политика за 2022 г. и отвъд. Какво все пак ни казват в анализите си тези институции? Икономиката през 2021 г. до голяма степен ще компенсира спада от кризисната 2020 г. Това е заложено в прогнозата на МВФ, докато МФ и БНБ са малко по-предпазливи – отчитайки някои негативни тенденции от средата на годината, като например проблемите в изпълнението на публичната инвестиционна програма. Ако гледаме данните за БВП само за второто тримесечие на 2021 г., вече сме достигнали нивото средно за 2019 г. Споровете кога точно „минаваме“ предкризисния жалон обаче трябва да оставим на икономическите историци. И според двете прогнози, колкото и да са консервативни, ръстът на БВП през 2022 г. ще е по-висок – с други думи, евентуалното забавяне втората половина на 2021 г. ще бъде наваксано. Реалният растеж на БВП ще бъде между 4,4% и 4,9% през 2022 г. – като до голяма степен разликата би отразявала колко „добре“ се развият нещата до края на 2021 г. Графика: Реален ръст на БВП, 2021 и 2022 г. И в трите анализа се отчита бързият ръст на потреблението, движен от запазването на висока заетост и продължаващо нарастване на възнагражденията, както и на пенсиите. Основания за забавяне до края на 2021 г. се виждат в по-ниските от очакваното публични инвестиционни разходи, както и известното влошаване на бизнес климата в частния сектор през последните месеци. Прогнозите са за запазване на ниското ниво на безработицата и продължаване на ръста на заплатите и през 2022 г. , макар и с по-нисък темп. Всички прогнози отчитат сериозните инфлационни тенденции. Към момента базовият сценарий е за ръст на потребителските цени за цялата 2021 г. към края на периода от 3,8%, като обаче през 2022 г. темпът ще се забави до около 2%. Инфлационната картина обуславя и значително по-бърз от предходни години очакван номинален ръст на БВП. Това е от особена важност за фиска, тъй като данъци и осигуровки се налагат върху номиналните стойности на реализираните продажби, печалби и доходи. Всъщност, както вече сме коментирали няколко пъти, преизпълнението на приходите в последните няколко месеца се дължи частично и на инфлационните процеси. Това обаче е така в краткосрочен план и засега този сценарий се разглежда в публикуваните прогнози. Рискът от „изпускане“ на инфлацията и дълъг процес на относително значимо нарастване на ценовото равнище в глобалната икономика обаче поставя много по-сериозни предизвикателства пред растежа, устойчивостта на публичните финанси и промяната в кредита и лихвените равнища. Тук е нужно да уточним, че динамиката на цените на природния газ и електрическата енергия на европейските борси от последните дни и седмици не е отчетена в прогнозите. Краткосрочно тя няма да се отрази на индекса на потребителските цени – цената на парното и електроенергията за бита например са с фиксирани цени от юли поне до 1 януари 2022 г. По-съществени са обаче два въпроса, които засега нямат отговор – доколко ръстът на цените на свободния пазар ще повлияе на конкурентоспособността на големите енергийни потребители и в каква степен ще трябва да се повишат и цените за домакинствата от началото на 2022 г. Първият въпрос ще намери отговори буквално в идните седмици и месеци – до края на лятото все още нямаше индикации за забавяне на индустриалната активност и износа. Да не забравяме, че на глобалните пазари се повишиха и цените на редица суровини и изделия, които българските предприятия изнасят – в този смисъл, вдигат се както разходите, така и приходите; не е случайно и че няколко месеца след март отчитаме рекордни в историята стойности на износа. По-трайно задържане на високи цени на енергията безспорно ще се пренесат върху общото ценово равнище и през 2022 г., като ще окажат натиск за повече бюджетни разходи за компенсиране на поскъпването. В прогнозите на БНБ и МФ се очаква постепенно охлаждане на кредитирането за домакинствата – основно на жилищните кредити. Това би дало известно отражение в по-ниска строителна активност и свързаните дейности. Едно от основните допускания за 2022 г. е, че ще започне изпълнението на инвестиционните проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Отделно трябва да се завърши цикълът на проектите, финансирани по оперативните програми за периода 2014-2020 г. Това е основание за очаквано значително нарастване на капиталовите разходи и оттам – за сериозен принос към растежа на БВП. Доколко това ще се случи обаче е под сериозен въпрос с оглед политическата несигурност към момента. Тъжното е, че вместо фокус върху реформи и политики за икономически растеж след кризата, сега на дневен ред отново са тежкото състояние в болниците, ограниченията за бизнеси и дистанционното обучение на децата. Светъл лъч поне е постепенното „отделяне“ на голяма част от стопанската активност от текущата динамика на пандемията, което позволява възстановяването както в глобалната икономика, така и в България да продължава. В обобщение – противно на предизборния патос, идващата 2022 г. ще бъде година на растеж. Ако има предизвикателства, те ще са по-скоро свързани с цените на енергията, на суровините, с общата инфлационна динамика, с прегряване на жилищния пазар и строителството, с липсата на квалифицирана работа ръка. Затова и планирането на бюджетните приоритети през 2022 г. и изобщо на първите задачи на новото управление, ако все пак такова бъде формирано, трябва да се „откъсне“ от драматизма и извиненията на пандемията. Вместо това трябва да насочим внимание към ефективността на публичните разходи и към решаване на дългосрочни проблеми, ограничаващи потенциала за икономически просперитет. *Заглавието е на Mediapool. Текстът на анализа на ИПИ е публикуван без редакторска намеса.
  7. Джон Кенеди Президентът на САЩ Джо Байдън отложи разсекретяването на архиви, свързани с убийството на президента Джон Кенеди, съобщи Белият дом. Временното отлагане на разсекретяването е необходимо, за да се предотвратят потенциални вреди за военната отбрана, разузнаването, правоприлагането и външните отношения. Сериозността на тези вреди надхвърля обществения интерес от незабавното разсекретяване, се посочва в подписания от Байдън моморандум. От аргументите е видно, че основната причина за решението е пандемията, която е забавила работата по редакцията на документите. През 1992 г. Конгресът излезе с решение, че архивите за убийството на Кенеди трябва да бъдат разсекретени в следващите 25 г., за да може обществеността да се информира за историята. Процедурата по разсекретяване започна през 2018 г. с решение на президента Доналд Тръмп. Преди да бъдат публикувани, документите се преглеждат за редактиране на чувствителна информация. Джон Кенеди бе убит в Далас на 22 ноември 1963 г. Още същия ден за убийството е задържан и обвинен Лий Харви Осуалд, но два дни след това Осуалд е убит в полицейския участък на Далас от Джак Руби. С разследване на покушението е натоварена Комисията "Уорън", председателствана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън. Комисията заключава, че Осуалд е единственият извършител, но спекулациите по темата са много.
  8. снимка БНР Акцията по претоварването на заседналия край Камен бряг кораб продължава. До този момент трите баржи са успели да разтоварят около 800 тона. Това е около една четвърт от това на кораба. С олекотяването на плавателния съд е открита нова пробойна, предстои тя да бъде ремонтирана от водолаз, съобщава БНР. През цялата нощ на петък срещу събота е продължило разтоварванетона катастрофиралия кораб. То се провежда с трите баржи от Европейската агенция по морска безопасност. Операцията ще продължи и в събота, защото времето е благоприятно, съобщиха от Морската администрация. Властите съобщава, че има надежда, ако доброто време продължи, целият товар да бъде разтоварен. Сухият насипен карбамид директно ще замине за Варна, където ще бъде натоварен на вагони.Засега няма опасност за околната среда.
  9. Безработицата продължава да расте През октомври новорегистрираните безработни в цялата страна отново са повече от постъпилите на работа. Това сочат най-новите данни от специализираното наблюдение на пазара на труда на Националния статистически институт и предварителните данни на Агенцията по заетостта, цитирани от БНР. В последната наблюдавана до момента седмица от 11-и до 17-и октомври хората останали без работа са 5300, а постъпилите - 3460 души. Седмица по-рано- от 4 до 10 октомври- новорегистрираните безработни в цялата страна са почти двойно повече от започналите работа. От декември 2020 до октомври 2021 новорегистрираните безработни са малко над 222 хиляди души, а постъпилите на работа от регистрираните в бюрата по труда са 190 хиляди души. До средата на 2021 година имаше благоприятна тенденция с превес на започналите работа спрямо записаните в бюрата по труда безработни, но тази тенденция се обърна през юли
  10. снимка БГНЕС Два автобуса катастрофираха на бул. „Тодор Каблешков” в София. Инцидентът е станал около 10.30 ч. близо до бензиностанция на булеварда. Има няколко пострадали с охлузвания, но без сериозни наранявания. На място са пристигнали 3 линейки. На пътя има счупени стъкла от някои от прозорците на автобусите. Районът бе отцепен от полицията, а движението временно се извършваше в едната лента.
  11. Хърватите вече пътуват без визи до САЩ От 23 октомври хърватските граждани могат да пътуват до САЩ без виза, съобщи посолството на САЩ в Загреб. Решението на Системата за електронно разрешение за пътуване (ESTA) се прилага за хърватски граждани, които заминават за Съединените щати за туризъм или по бизнес за не повече от 90 дни, съобщи вестник „Ютарни лист“, цитиран от БГНЕС. За да влезе една страна вамериканската програма за премахване на визите, тя трябва да отговаря на критериите в областта на борбата с тероризма, правоприлагането, имиграцията, сигурността на документите и управлението на границите, съобщава посолството на САЩ в Хърватия. Само за три държави от ЕС се изискват визи при пътуване в САЩ - Румъния, България и Кипър.  
  12. снимка БГНЕС Бяхме го виждали и в други страни, където популисти като Тръмп и Болсонаро превърнаха не-носенето на маски в политическа заявка, а за това платиха техните съграждани със стотиците хиляди жертви. Интересното у нас е, че всъщност всички политически сили са против мерките. Е да, не по един и същи начин: едни са против зеления сертификат, други - против тайминга, трети - против компенсациите, четвърти питат защо затваряте тези, а не онези, пети - продължават битката срещу „Ковид измамата“. Бунтът срещу последните мерки на служебното правителство обедини БСП и ГЕРБ, окрили динайърите на „Атака“ и „Възраждане“, разцепи „Изправи се БГ“ по линията Дончева-Манолова. Дори уж по-рационалната по тази тема „Демократична България“ призова президента да спре мерките и да свика Консултативния съвет за национална сигурност. Нямали са късмет и всички онези, които ще умрат през идните месеци - четвъртата вълна ни удари в момент на предизборна кампания и никой не иска да отговаря за неприятните неща, които ще се налага да правим. Или както казваше вече легендарният проф. Мутафчийски – „Яко ще се мре“. Трябваше много по-рано да се случи Разбира се, безброй са критиките, които могат да се отправят към мерките. Да вляза ли в жанра „ако бях аз“? Ами проста работа: щях да обявя още преди 6 месеца, че зелените сертификати стават задължителни, и щях да напомням периодически колко време остава до това. Още тогава щях да предупредя, че преболедували Ковид ще се признават само ако отидат на лекар и се подложат на карантина, не и ако се крият. Щях да наказвам медии, а и медици за дезинформация по повод на епидемията и впрочем щях да задължа ЦИК да забранят дискусии по темата Ковид в предизборните дебати. И колко още други хубави неща ми хрумват! Е да, ама знаеше ли преди шест месеца служебното правителство, че ще кара втори мандат? С каква подкрепа щях да прокарам всичко това в настоящата политическа какофония? Така или иначе, държавицата е каквато е и първият позитивен импулс за ваксиниране, последвал наредбата за зелени сертификати, беше попарен от срив на компютърната система. Извиха се опашки, започнаха караници дали да се плащат тестовете и къде биха емигрирали медиците, които отказват да се ваксинират (в ЕС със сигурност ще ги накарат да го направят, за другаде не знам). Много неща могат да се подобрят, но да се командва „кръгом-марш“, както правеше Борисов, днес би било катастрофално. А точно това искат много от политиците в желанието си да заемат разпознаваема позиция при общата суша откъм идеи. От гледище на някакъв нормален човешки морал здравната тема в никакъв случай не бива да се политизира, защото ценността на човешкия живот не може да е въпрос на различни гледни точки. Но в нашата разнебитена публичност вече няма консенсус дори за какво точно говорим, камо ли за морал. Атаката срещу здравия разум започна с Истанбулската конвенция, която безотговорни политици преиначиха до неузнаваемост. Последва лудостта с норвежките крадци на деца. Последва уж измислената чума по свинете. Последва ветото за Северна Македония по причина, че имало реч на омразата срещу министър Захариева. Последва странната идея, че сме фронтова държава, защото НАТО се канели да нападат Русия. Че ако приемем еврото ще загубим финансовия суверенитет, който сме имали с привързания към него лев... Да се чудим ли, че само 20% българи са ваксинирани? Прочутите 80% на проф. Христов май се оказаха не констатация, а политическа програма, и то не само на неговата партия. Що за геройство е това? Бих разбрал този отказ, ако ни го представяха като обикновен човешки страх. Всеки би разбрал! Страх ни е от боцкането, страх ни е, че може да сме неразположени цял един ден, че може да ни се схване ръката. Странното е, че ни играят театъра на някакво геройство. „Предпочитам да умра, отколкото да се ваксинирам!“ прочетох някъде из мрежата. В други страни този антиваксърски екстаз обикновено е присъщ на религиозни фундаменталисти; у нас като че ли той е един вид граждански бунт срещу властта, независимо коя, защо, какво. Постоянно повтарят, че зелените сертификати били дискриминация и всеки трябвало да си „преценя“, защото това била демокрацията. Брей, да му се не види, откъде дойде тази изострена чувствителност за права? Ще речеш, че не сме живели до скоро в най-покорния сателит на СССР, че браним до смърт правата на малцинствата, че всичките тези хора излизат на стачки, когато работодателят ги притесни, и се втурват към площада, колчем усетят безобразие в правосъдието! Може пък да е компенсация за липсата на гражданска смелост. Бунтът срещу ваксините е доста по-безопасен отколкото други социални битки, а удовлетворението е голямо. Щом с друго не става Принудата идва, защото никакъв здрав разум не успя да подейства – щяхме да сме по-щастливи да стане като в Дания, ама явно тук е Южна Европа - по-близо сме до Гърция, до Италия, където действаха тъкмо така. Министър Кацаров и президентът зад него днес са сами срещу всички. Дали ще издържат – ето ви още веднъж тест за това дали пък служебните правителства на България не са по-ефикасни от редовните. Само да не му подшушне някой социолог на г-н Радев, че печелившият кон е другият. Коментарът е препечатан от "Дойче веле" без редакторска намеса.
  13. "Информационно обслужване" се бори с най-голямата хакерска атака "Информационно обслужване" обяви, че са неутрализирани над 400 враждебни кампании в рамките на последните три дни срещи Националната здравноинформационна система, съобщиха от дружеството. На моменти зловредният трафик е надхвърлял 400 Gbps, което надвишава международната свързаност на държавата. Безпрецедентната атака от типа "отказ от услуга" (DdoS) към портала https://his.bg/ е достигнала в пиковите часове между 30 до 80 млн. пакета в секунда, което е затруднило достъпа на потребителите. Това е една от най-големите DDoS атаки, правени срещу България, се посочва в съобщението на държавната компания. “Компанията е осигурила възможно най-ефективната и модерна защита на инфраструктурата от подобни действия и успешно е успяла да отблъсне злонамерените атаки. Няма опити за пробив и намеса в системата, и изтичане на данни на потребители“, заявяват от дружеството. Хакерски атаки започнаха малко след вземането на решението за задължителните зелени сертификати. Сайтът наздравната система, през който се издават зелените сертификати за дейности на закрито, се срина на няколко пъти още в четвъртък, но след това поднови работа. Хакерските атаките са дошли от Русия, САЩ, Бразилия, Украйна, Индонезия, Великобритания, Тайланд, Китай. В първите часове след оповестяването на мерките на все пак са издадени и свалени от системата рекорден брой зелени сертификати – над 106 000.  
  14. Искра Михайлова “Познавам Делян като човека, който е посрещан с обич от неговите избиратели. Той е много човечен с хората, а за ДПС е много важна връзката с хората, които ги избират. Затова Делян е важен, защото хората го обичат". Това коментира в събота Искра Михайлова пред бТВ. Тя е кандидатът за вицепрезидент на ДПС и евродепутат от партията Искра Михайлова. Сега Делян Пеевски е водач на листите на ДПС във Велико Търново и Благоевград, след като пропусна последните два парламентарни вота през тази година. През юни САЩ наложиха санкции на Пеевски по глобалния закон “Магнитски“. Искра Михайлова казва, че в момента ДПС прави крачка напред с издигането на кандидат за президент, а дали тази крачка ще е голяма ще стане ясно на вота. Тя говори и за политическата мантра „никога с ДПС“, която се чува често в парламента. „Ние имаме обяснение за себе си и то е ясно за всички интелигентни хора – една политическа сила, когато трудно намира своето място и своите измерения, има нужда да се сравнява с някого. Най-лесно се сравняваш с враг. Толкова е лесно за враг да се посочи ДПС – различните“, обясни Михайлова. През 2014 година тя стана евродепутат след отказа на Делян Пеевски да стане член на Европейския парламент. Сега Михайлова е заместник-председател на групата на либералите в ЕП - "Обнови Европа".
  15. Украйна предлага 50% отстъпка на “Газпром“ за транзит на още газ към ЕС Украйна предлага на „Газпром“ отстъпка от 50% за транзита на допълнителни количества газ за Европа над установените в договорите 40 милиарда кубични метра на година. Това съобщи украинският президент Володимир Зеленски в пратен по имейла коментар до „Блумбърг“, цитиран от БТА. Президентът обяснява, че допълнителен капацитет ще бъде на разположение на руската държавна газова компания, която засега не дава коментарза украинската оферта. "Украйна предлага този допълнителен капацитет на всички потенциални транзитни страни. Ние бихме искали да видим в качеството на клиенти всички европейски компании, но допълнителният капацитет е на разположение също и за “Газпром“. А отчитайки настоящите транзитни тарифи, то отстъпката, както предполагам, ще бъде 50 процента", каза Зеленски. Зеленски каза, че Украйна дискутира предложение за доставка на газ с Берлин и Брюксел. "Очакваме те да предприемат стъпки скоро в практическите преговори по този въпрос, което е със сигурност важно и за цяла Европа", заяви Зеленски. "Украйна от своя страна гарантира транзита, гарантира специални антикризисни условия за транзит извън договорните обеми. Нека да го кажа ясно: Уверен съм, че ако ние НЕ направи това сега, загубите за Европа тази зима ще бъдат огромни. Само бързи координирани действия могат да спрат тази криза", посочва той. Кризата с газа в Европа се обостри тази есен, след като спотовите цени на започнаха стремително да растат и превишиха 1000 долара за 1000 кубични метра и почти достигнаха 2000 долара за 1000 кубични метра на фона на ниската запълненост на газовите хранилища. Руският президент Владимир Путин каза, че неговата страна е готова да увеличи доставките за ЕС през породилия полемика газопровод Северен поток 2, веднага след като той получи регулаторно одобрение. Това е стъпка, която мнозина възприемат като шантаж, защото Русия явно не желае да използва възможностите за транзит през Украйна.