Предприемач
Евгений Иванов: Работим за организационно и ресурсно укрепване на Агенцията, опростяване на правилата и по-широк достъп на малкия и средния бизнес до европейско и национално финансиране

Евгений Иванов: Работим за организационно и ресурсно укрепване на Агенцията, опростяване на правилата и по-широк достъп на малкия и средния бизнес до европейско и национално финансиране

Евгений ИВАНОВ е Изпълнителен директор на ИАНМСП. Завършил е Техническия университет в София, специалност „Електрически машини и апарати“. Има две магистратури – „Икономика, организация и управление на патентно-правната и лицензионна дейност“ и „Комплексно социално-икономическо развитие на градското стопанство“. Владее английски и руски език. В професионалната си кариера е заемал постовете Изпълнителен директор на „Астера“ АД, „Астера Холдинг“ АД, „Синел“ АД, Председател на Съвета на директорите на „Арома“ АД, член на Управителния съвет и Надзорния съвет на „Арома“ АД, член на Комисията за защита на конкуренцията. Бил е народен представител в 40-то Народно събрание, където е член на комисии „Бюджет и финанси“ и „Комисия по икономическа политика“. До встъпването му в длъжност изпълнителен директор на ИАНМСП, Евгений Иванов е Председател на УС на БНАЕМПК (Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика), член на УС на „ЕКОБУЛПАК“ и член на УС на „Съюз Произведено в България“.

Г-н Иванов, от много време насам, вие сте първият изпълнителен директор на ИАНМСП, който идва с опит от реалната икономика. В тази връзка, очакванията от страна на малкия и средния бизнес към вас са големи. Ще има ли промяна в стратегически план във визията на Агенцията и в начините на подпомагане на малките, средните и особено на микро предприемачите през новия програмен период?

Малките и средните предприятия са гръбнакът на всяка икономика. Това твърди Европейската комисия, която през юли 2008 г. прие с пълен консенсус Акт за малкия и среден бизнес (SBA - Small business act). Този документ дава право на всяка от страните членки да прилагат широк набор от мерки в подкрепа на МСП. В тази връзка считам, че е необходима  организационна структура в подкрепа на бизнеса и по-специално на МСП, която да реализира политиката на правителството. Усилията трябва да бъдат насочени към организационно и ресурсно укрепване на агенцията, опростяване на правилата и по-широк достъп на малкия и среден бизнес до европейско и национално финансиране. Затова с екип от специалисти разработихме концепция за развитие на ИАНМСП, която е представена на ръководството на Министерството на икономиката и енергетиката. По-важното в нея е преориентирането на агенцията като център за данни и информация за българските МСП. Имаме идея за изграждане на изцяло нова В2В платформа за комуникация по сектори, пазари и държави - с база данни с контакти, актуална бизнес информация и последни законодателни решения в ЕС и България. Както и (промяна на статута на Агенцията) превръщането на ИАНМСП в орган, осигуряващ координацията между политиките и програмите, прилагани от държавата. Сега много институции имат отношения, имат своите иначе добри програми за работа с МСП. Липсва единен координационен орган, в който да се формират и да се прилагат политики, насочени към МСП. Надяваме се, Концепцията да бъде одобрена и Агенцията да бъде трансмисия между държавата и малкия и средния бизнес. В тази посока имаме и подкрепата на работодателските организации. Защото сега на практика сме един дистрибутор на европейски пари за подпомагане на малките и средните предприятия.

В тази връзка, каква част от договорените средства за стимулиране на интернационализацията и износа на българските МСП (за колективните щандове, участия в търговски мисии и бизнес форуми) ще успеете да усвоите до април 2014? Ще има ли „загубени” пари и намаляване на средствата за новия програмен период?

В рамките на изпълнявания от ИАНМСП проект за интернационализация, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие, чрез Оперативна програма „Конкурентоспособност“, към април 2014 г. ще бъдат усвоени около 75 % от средствата, предвидени за организиране на национални участия на нашите фирми в международни панаири и изложби (това са над 13 млн. от общо 18 млн., предвидени за тази дейност) и 52% от бюджета, предвиден за организиране на търговски мисии. В същото време, именно с цел да не бъдат „загубени“ средствата по проекта, предприехме необходими мерки за усвояване на останалите суми до октомври 2014 г., като внесохме в Управлящия орган предложение за удължаване на срока на изпълнението на проекта.

Как ще подпомагате експортното ориентиране на стартиращи компании и излизането на външни пазари за микропредприятията? Реалистична ли е идеята за конкретно търсене на търговски партньори от конкретни страни и организацията на директни срещи?

Специално за стартиращи компании, Агенцията провежда въвеждащи обучения за повишаване на експортния потенциал на българските МСП. Те са насочени към фирми, които нямат експортен опит. Целта е малките и средните предприятия да придобият външнотърговски умения и да изградят капацитет за извършване на собствена външнотърговска дейност за излизане на европейския и други пазари. Представителите на българските МСП получават подробна информация за оценка на експортния потенциал на фирмата, особености и специфични рискове на външните пазари, идентифициране на целеви продукти и пазари, технология на външнотърговската сделка и др. Обмисляме и идеята, да се въведе ваучерната система за подпомагане на малките и средните предприятия. По отношение на идеята за конкретно търсене на търговски партньори от конкретни страни и организацията на директни срещи тя е не само реалистична, но вече се практикува от Агенцията и дава свои резултати. Става дума за организираните от нас търговски мисии в чужбина и бизнес форуми. В програмата им са включени провеждане на т.нар. В2В срещи. Нашите проучвания, които провеждаме сред участниците в тези  инициативи  показва, че в пъти се повишава броят на осъществените бизнес контакти, сключените договори, предоставената информация за особеностите на конкретните пазари и разширяване на мрежата от партньорства.

Какви конкретни мерки предприемате за създаване на условия за участието на МСП в търговете за обществени поръчки? А за достъп до фондове за изследователска дейност на МСП?

С цел стимулиране на МСП, Агенцията е направила предложения за съответни изменения в Закона за обществените поръчки(ЗОП), а именно: при планиране на процедурите за възлагане на ОП или за сключване на рамкови споразумения, които възнамеряват да открият през следващите 12 месеца, Възложителите да са длъжни да предвидят за възлагане на МСП обществени поръчки или рамкови споразумения на обща стойност минимум 15 процента от стойността на планираните. Подобни мерки са въведени в страни като Франция, Великобритания, Чехия и др. Предложихме също така, Възложителите да могат да включват клаузи, съдържащи задължения на Изпълнителя, когато това е икономически изгодно, да използва малки и средни предприятия като поддоставчик и/или подизпълнител, както и критерии, по които ще се преценява тази икономическа изгода.

През 2011 г ЕС направи преглед на Small Business Act? Какво е новото след прегледа за българските МСП?

Агенцията е трансмисия между държавата и малките и средните фирми. В този смисъл ние първи улавяме нагласите и настроенията на бизнеса. На лице са някои положителни тенденции в оценката на бизнес средата и очакванията. Ще дам конкретен пример с намаляването на междуфирмената задлъжнялост. Държавата е най-големият длъжник и своевременното разплащане със стопанските субекти по Закона за обществените поръчки е определящ фактор за нормална финансова и икономическа ситуация в страната. Изплащането на ДДС на касова основа, което е насочено именно към МСП, е факт, както и облекчаването  и премахване на  някои лицензионни и разрешителни режими. Но това са само първи стъпки и до тук не трябва да се спира. Бизнесът иска да вижда в лицето на държавата предвидим партньор, иска своевременно да планира дейността си при нормална социално-икономическа среда, настоява за опростени правила, ниска бюрокрация, действащо антикорупционно и антимонополно законодателство, ефективна съдебна система.

Какво предприемате за подобряване на достъпа до финансиране? И у нас вече по програмата JEREMIE от година действат фондовете за дялово финансиране Eleven и LAUNCHup, но и двата фонда са насочили вниманието си само към стартиращи предприятия в IT технологиите. Какви са перспективите за създаване на държавен рисков фонд за дялово финансиране на стартиращи или съществуващи малки фирми в индустрията, услугите, социалните предприятия?

Основният източник на финансиране в подкрепа на МСП за седемгодишния програмен период е Оперативна програма „Конкурентоспособност” към Министерство на икономиката и енергетиката. Очевидно опростяването на процедурите по кандидатстване ще е една от най-важните задачи за следващия програмен период. Като изключим договорираните средства по Програма JEREMIE, най-мащабното финансиране е по схемите за технологично обновление и за въвеждане на международно признати стандарти, което е крайно недостатъчно за съществено влияние върху кой да е от приоритетите по Стратегията. Затова основните задачи при програмирането на периода 2014-2020 година трябва да бъдат мерки с по-голям мултиплициращ ефект – по примера на програма JEREMIE или създаване на бизнес-инкубатори и друга иновационна инфраструктура в страната, която ще продължи да дава ефект и след приключване на публичното финансиране.

Смисълът на Оперативните програми с публично финансиране не е в количеството средства или във финансирането „на парче”, а в първоначалния тласък на проекти, които по-късно частният сектор ще поеме и доразвие, като ще извлече полза и за себе си. Един милиард евро за 7-годишен период (с какъвто ресурс разполага ОП „Конкурентоспособност”) дори напълно използвани по предназначение са несравними с 24-те милиарда евро инвестирани от МСП в дълготрайни материални активи (ДМА) за същия период. Като добавим още 9 милиарда евро за същия период, инвестирани в ДМА от големите предприятия, как можем да очакваме ефект от 1 милиард евро срещу 33 милиарда евро, ако този 1 милиард не е инвестиран фокусирано и разумно, така че да донесе търсените ефекти, влагайки средствата на българските и европейските данъкоплатци?

Гарантирането правата на кредиторите е от значение за инвеститорския успех в страната, затова е важно да се продължи с облекчаване условията за събирането на възникналите забавени плащания, редом с ограничаване нарастването на несъбраните вземания. България следва да поддържа достатъчно добри условия за достъп до публични средства, като ограничи административните бариери при получаване на публично финансиране.

По досега действащата ОП конкурентноспособност, малките фирми не се допускаха до участие по условие - обороти за минали години. Особено сега, след кризата, много от МСП не отговарят на това условие. Предвижда ли се промяна в изискванията за облекчаване достъпа на МСП до европейските фондове по ОП ?

Агенцията е в постоянен диалог с Управляващия орган на ОПК, с оглед оптимизиране и опростяване на правилата за кандидатстване по процедурите, с цел подобряване на бизнес средата. Нашите предложения са на база анализ на резултатите от изпълнението на ОП „Конкурентоспособност“ към настоящия момент. Но ако погледнем малко по-глобално на въпроса за бизнес средата, мисля, че Държавата има нужда от нов Обществен договор по няколко важни за бъдещето й приоритета. Един от тях, според мен, е създаване на условия за развитието на малкия и средния бизнес.

Tags: Брой 1 2014