Предприемач
Данъчно третиране по ЗКПО на разходите за служебни пътувания с таксиметров превоз на директора и други членове на ръководството на фирмат

Данъчно третиране по ЗКПО на разходите за служебни пътувания с таксиметров превоз на директора и други членове на ръководството на фирмат

Въпросът как се третират данъчно по ЗКПО служебните пътувания на директора и на други членове на ръкъводството на фирмата с таксиметров превоз, се поставя сравнително често от редица данъчно задължени лица.

Казусът е следният: Офисът на търговско дружество се намира в центъра на града,а производствената дейност се извършва в индустриалната зона,която е на растояние 5 клм.. За ежедневните пътувания на изпълнителния директор от офиса до производственото помещение, Съветът на директорите е определил месечен лимит в лева за ползване на транспорт с таксиметров превоз.

С така определената сума под формата на месечен лимит са закупени фаучери от фирма срещу надлежно оформена фактура.Със закупените ваучери директорът се разплаща с таксиметровите шофьори,а те му издават фискални касови бонове.

Поставят се следните въпроси:

  1. Може ли да се смята,че разходът за служебно пътуване с таксиметров превоз на изпълнителния директор е разход във връзка с дейността на дружеството по смисъла на чл.33 от ЗКПО ?
  2. Разходите за служебни пътувания на директора и на други членове на ръководството на фирмата с таксиметров транспорт облагат ли се с данък върху разходите по реда на ЗКПО ?
  3. Може ли да се ползва данъчен кредит по ЗДДС за издадената фактура,с която се заплаща превозът с таксиметров транспорт?

Отговор по първия въпрос:

Съгласно чл.33,ал.1,т.1 от ЗКПО разходите за пътувания и престой на физически лица,които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения,включително на управители,членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице,когато са във връзка с дейността на предприятието се признават за данъчни цели при условие,че са документално доказани по реда на чл.10 от ЗКПО.

Цитираната нормативна разпоредба се отнася за тези разходи,които са свързани с пътувания и престой във връзка с дейността на предприятието извън населеното место,където дружеството упражнява основната си дейност,т.е. отнася се за команировачни разходи

Ето защо за посочените в казуса разходи за пътувания на директора с таксиметров превоз в рамките на населеното масто не се прилага чл.33,ал.1,т.1 от ЗКПО.

Отговор по втория въпрос:

На основание чл.204,т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи,предоставени в натура на работниците или служителите и лица,наети по договор за управление и контрол. С §1,т.34 от ДР на ЗКПО се дава определение на социалните разходи,предоставени в натура.Такива са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ,предоставени по реда и начина на чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието.Освен това социалните разходи се смятат за социална придобивка,когато са достъпни за всички работници и служители и за лицата,наети по договор за управление и контрол /а не само за директора на фирмата,както е в случая/.

Следователно извършеният разход за ваучери в конкретния случай няма характер на социален разход,предоставен в натура по,регламентиран в чл.204,т.2 от ЗКПО.

В случая следва да се има предвид,че съгласно чл.204,т.3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат експлотационните разходи на лек автомобил,когато с него се извършва управленска дейност.В закона не е въведено ограничение на това дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства.

Ако отчетените счетоводни разходи за нает лек автомобил в т.ч.наем,поддръжка и експлоатация /гориво,смазочни матариали и т.н./,са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО,то те са данъчно признати разходи.

Но,когато лекият автомобил се използва за извършване едновременно на управленска дейност и дейност по занятие,в т.ч.административна дейност,при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите се прилагат изискванията на чл.215,ал.2 от ЗКПО,а именно:

  1. разходите за експлроатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;
  2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати киломитри от съответното превозно средство за последните 12 месеца,включително текущия месец.

Определените по този ред разходи,свързани с управленската дейност се облагат с данъчна ставка 10 на сто съгласно чл.216 от ЗКПО.Внасянето на данъка следва да стане до 15-то число на месеца,следващ месеца,през който е начислен разхода.Този разход се декларира с годишната данъчна декларация по чл.217 от ЗКПО. На основание чл.206 от закона разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират временна данъчна разлика по реда на глава осма от закона.Начисленият и внесен данък е окончателен.

Отговор на третия въпрос - може ли да се ползва данъчен кредит по издадената фактура за извършения таксиметров превоз:

По смисъла на чл.70,ал.1,т.4 и т.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице,независимо че са изпълнени условията по чл.69 или чл.74,когато:

  • е придибит,внесен или нает лек автомобил или мотоциклет;
  • стоките или услугите са свързани с подръжката,ремонта,подобрението или експлоатацията на посочените превозни средства,както и за получените транспортни услуги или таксиметрови превози с тези превозни средства – лек автомобил или мотоцитлет..

Ето защо предвид гореизложеното в конкретния случай правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите за таксиметров превоз не възниква поради ограничителните условия, съдържащи се в чл.70,ал.,1,т.4 и т.5 от ЗКПО.

Становище по посочените въпроси се съдържа в писмо изх.№ 96-00-31 от 27.012010 г.на НАП

Повече по темата в списание Актив

Системите DEVI против лед и сняг за олуци и водостоци
Системи за топене на лед и сняг в олуци и водостоци