Предприемач
Да, този път ще гласувам

ОСИГУРЯВАНЕ НА УПРАВИТЕЛ В НЯКОЛКО ДРУЖЕСТВА

С учредяването на дружество с ограничена отговорност, което може по регистрация да бъде ЕООД или ООД,  задължително се определя кой ще управлява и представлява дружеството. Той може да е както съдружник или едноличен собственик на капитала, така и трето лице. Вариантите по отношение на осигуряването им са различни.

1.Ако управителят упражнява дейност по Договор за управление и контрол (ДУК)

Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), отношенията между дружеството и управителя се уреждат с Договор за възлагане на управлението, или т.нар. Договор за управление и контрол (ДУК). Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок /респективно – безсрочно/. Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител- срещу заплащане на възнаграждение.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен за тази дейност.

Така и в разглеждания случай, при който едноличният собственик на ЕООД е и управител, такъв договор е задължително да се сключи в писмена форма. В него се уреждат правата, задълженията и правомощията на Управителя и Дружеството. Ако в договора е уговорено възнаграждение и наред с това управителя започне да упражнява трудова дейност в дружеството, това е основание за започване на осигуряването. В този случай управителите се осигуряват за всички осигурителни случаи по четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”, а за лицата, родени след 1960 г. - и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО). Осигурителни вноски се дължат върху брутните възнаграждения (вкл. начислени, но неизплатени или неначислени), но не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на фирмата и квалификационна група професии и не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за годината (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО).

В този случай, ако собственика и управител на ЕООД реши да се осигурява по гореописаният начин,т.е. уговорил е възнаграждение по ДУК, той трябва се осигурява за всички осигурителни рискове, подобно на трудовите договори. Ще има право на болничен и майчинство, на обезщетения за безработица, но в общия случай ще плаща повече осигурителни вноски. Осигурителните вноски ще бъдат за сметка на дружеството и за негова сметка в процентно съотношение. Трябва да се спазват и минималните осигурителни прагове за съответната дейност.

Ако лицето е сключил ДУК и в друго дружество, там също трябва да се осигурява по описания по-горе ред, но при спазване максималния осигурителен доход от 2600 лв. за 2016 г., който не трябва да се надвишава. Например, ако в едно ЕООД лицето получава по ДУК 2000 лв., а във второ ЕООД получава по ДУК 800 лв. , лицето  трябва да бъде осигурявано и чрез двете ЕООД-та, като в първото – върху 2000 лв., а във второто – върху 600 лв. Първото и второто дружество се определят в зависимост от времето на сключване на договорите – първото по време и т.н.
Изводът е, че по ДУК осигуряването е във всички дружества, когато лицето получава възнаграждение, независимо от размера му и осигуряването е за всички рискове , но върху сбор от възнаграждения, които не са повече от т.н. „таван“.
    
2. Ако управителят на ЕООД или ООД реши да се осигурява като самоосигуряващо се лице

Този вариант се предпочита масово от собственици и управители на малки и средни фирми, които искат да плащат възможно най-малки  осигурителни вноски.Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, собственици и съдружници на дружества, които упражняват трудова дейност, подлежат на задължително осигуряване. Управленския труд също влиза в тази категория. Затова управителите, дори и да не извършват друга дейност в дружеството, освен управленската,също подлежат на задължително осигуряване.

Самоосигуряващите се лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (ОБЗ), като за времето, в което са получавали обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност или майчинство, не дължат осигурителни вноски. Вида осигуряване може да се променя само в периода от 1-ви до 31 януари. Самоосигуряващите се лица могат да се осигуряват върху  осигурителен доход между минималният и максималният, определен със ЗБДОО за годината. За 2016 г. минималният е 420 лв., като в този случай при осигуряване на ниския процент (без ОЗМ), дължимите осигурителни вноски са 108.36 лв., а при осигуряване на високия процент (с ОЗМ) - 123.06 лв. Минималният праг е различен в зависимост от облагаемият доход на самоосигуряващото се лице през предходната календарна година. Например при облагаем доход от 5400,01 до 6500 лв., минималният праг става 450 лв., от 6500,01 лв. до 7500 лв. - 500 лв., над 7500 лв. – 550 лв.

Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на дейността се обявяват с декларация, подписана от самоосигуляващото се лице, която се подава в ТД на НАП в 7 дневен срок от настъпване на обстоятелството. Деликатен е въпроса с определяне на точният момент, в който възниква задължението за осигуряване на управителя. Много често собствениците са в заблуждение, че това трябва да стане веднага след регистрацията на фирмата, независимо че дружеството не е започнало реална дейност. Те изхождат от логиката, че управленски решения и управленски труд се осъществяват веднага след вписването на дружеството в Търговския регистър – например за поръчването на фирмен печат, откриването на банкова сметка и т.н. Затова се е установила практиката, осигурителни вноски да се дължат само докато дружеството осъществява дейност – реализира приходи и разходи, сключва договори и т.н.

Ако управителя реши да получава доход за положен личен труд в дружеството, то той ще дължи и 10% Данък общ доход (ДОД). Данъчната основа се определя като от размера на възнаграждението се извадят осигуровките. В този случай физическото лице трябва да декларира този доход в годишна данъчна декларация по Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Осигурителният стаж на самоосигуряващото се лице се вписва в осигурителна книжка, която трябва да се завери за периода до края на 2015 г. От 2016 г. вече не се попълват осигурителните книжки и не се заверяват за периода след 01.01.2016 г. Този начин на осигуряване може да се осъществи, ако управителят избере да се осигурява в качеството си на като самоосигуряващо се лице, вместо да се осигурява по Договор за управление. В общия случай ще плаща по-малко осигурителни вноски. За целта в Договора за управление не трябва да е уговорено възнаграждение.
    
3. Ако управителят е назначен с трудов договор.

В този случай, осигуряването му ще е по същия ред, както се осигуряват лицата, полагащи труд по трудово правоотношение. Трябва да се сключи трудов договор, да се регистрира в НАП, да се внасят осигурителни вноски  по реда за осигуряване на лица , работещи по трудово правоотношение и т.н. Прилагат се разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на трудовото му правоотношение като управител.
И ако лицето е сключило два или повече трудови договори, подлежи на осигуряване по всичките трудови договори, спазвайки размера на максималния осигурителен доход за 2016 г. от 2600 лв.

4.Ако управителят по ДУК не получава възнаграждение

Съдружниците и собствениците на търговски дружества не дължат осигурителни вноски за управлението на фирмата, ако с договор или по решение на общото събрание не е определено или договорено възнаграждение за тази дейност. Но ако упражняват дейност във фирмата, те трябва да се осигуряват като самоосигуряващи се лица. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран в Кодекса за социално осигуряване  и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.Самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията.

5. При положение, че управителят не упражнява дейност във фирмата, не подлежи на осигуряване.

Ако  извършва трудова дейност във фирмата и получава възнаграждение за това, съдружникът трябва да се осигурява. Разпределянето на печалбата от дейността на фирмата обаче не се счита заплащане на възнаграждение. Ако във фирмата има повече от един  управител, всеки от тях се осигурява самостоятелно.  Ако управителят на фирмата едновременно с това работи и на трудов договор на друго място, той ще трябва да се осигурява и на двете основания.Ако осигуровките по трудовия договор се плащат върху сума, надхвърляща максималния осигурителен доход (2600 лв. на месец), лицето не се осигурява като управител. Ако осигуровките по трудовия договор се плащат върху сума, по-малка от 2600 лева, управителят трябва да се осигурява върху сумата, която получава като възнаграждение като управител, но сборният осигурителен доход не може да надхвърля максималния.Не е нужно работодателят да бъде уведомяван за това, че лицето извършва дейност и като управител.

Пример 1: Управителят работи на трудов договор и се осигурява върху трудово възнаграждение от 1 000 лв. Като управител получава възнаграждение в размер на 1 500 лв. Общият доход е 2 500 лв., което е по-малко от максималният осигурителен доход (2 600 лв.). Следователно фирмата ще плаща осигурителни вноски на управителя върху цялата сума от 1 500 лв.

Пример 2: Управителят работи на трудов договор и се осигурява на заплата 2 000 лв. Като управител получава възнаграждение в размер на 2 000 лв. Общият доход е 4 000 лв., което е повече от максималния осигурителен доход. Следователно фирмата ще плаща осигурителни вноски само до максималния размер, т.е. разликата между максималния доход и доходът по трудовия договор, т.е. 2 600 – 2 000 = 600 лв.

Необходимо е да припомня поредността, върху която се внасят осигурителните вноски. Първо се внасят осигурителните вноски върху възнагражденията по трудово правоотношение и приравнените към тях. След това се внасят осигурителните вноски върху осигурителния доход на лицата в качеството им на самоосигуряващите се лица и упражняващи свободна професия и накрая се внасят осигурителните вноски за положен труд по т.н. „граждански договори“.

Повече в списание Актив

Tags: Брой 1 2017