Предприемач
Използване на лично имущество за дейност на ЕТ

Използване на лично имущество за дейност на ЕТ

Лиляна Панева- данъчен консултант

В стопанската практика на едноличните търговци (ЕТ) не са редки случаите, при които физическото лице- собственик на предприятието на търговеца, използва в дейността си свое лично имущество. Предвид специфичната правна същност на тези търговци това създава особености в реда за отчитане и облагане на техните доходи.

1. Правна същност на ЕТ

Според търговското право понятието „едноличен търговец” означава най- общо казано само определена от закона правоспособност на дадено физическо лице да осъществява търговска дейност. Тази правоспособност лицето добива с регистрацията си в търговския регистър, при което обаче не се създава нов правен субект, различен от физическото лице. Създаденото чрез тази регистрация предприятие представлява обособена част от неговото имущество, т.е. за лицето и предприятието му на ЕТ е налице единна правосубектност.

Осъществявайки търговска дейност обаче, лицата- ЕТ формират доходи, които не са присъщи на нерегистрираните в търговския регистър физически лица, което дава отражение върху реда за тяхното данъчно облагане. Това засяга както реда за формиране на облагаемия им доход, така и размера на приложимата към него данъчна ставка.

2. Особености на данъчното облагане на физическите лица – ЕТ

Физическите лица, извършващи стопанска дейност като ЕТ, са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДФЛ. В същото време обаче по силата на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от закона при определяне размера на облагаемия им доход от търговската им дейност се прилагат правила, които са идентични с тези, регламентирани в ЗКПО за юридическите лица. В съответствие с тази разпоредба „Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър”.

Отчитайки специфичния правен статут на лицата- ЕТ обаче, законът е предвидил и възможност те да могат да ползват в дейността си имущество, придобито в качеството им на физически лица. Предвид изискването на ЗКПО за документална обоснованост на данъчнопризнатите разходи, практическата реализация на тази възможност е свързана със специален нормативноопределен порядък, за ползването на това имущество. Редът за реализиране на възможностите за ползване на лично и семейно имущество на физическото лице в дейността му на ЕТ са регламентирани в чл. 27 от ЗДДФЛ.

3. Използване на лично имущество на физическото лице за дейност като ЕТ

Съгласно чл. 27, ал.1 от закона „Физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които:

  • не са в режим на съсобственост, или
  • са част от съпружеска имуществена общност”.

Следователно в стопанската дейност на едноличния търговец може да се ползва само имущество, което е негова еднолична собственост или е обект на съпружеска имуществена собственост. Пример: Физическо лице е получило като наследство урегулиран поземлен имот и ½ част от сграда. Лицето е регистрирано като ЕТ и желае да ползва наследеното имущество за целите на стопанската си дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ЗДДФЛ в случая то може да ползва за тази дейност само урегулирания поземлен имот, но не и притежаваната от него част от сградата.

4. Ред за уражняване на правото за ползване на лично имущество от ЕТ

Предвид нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да може да ползва имущество, придобито в качеството си на физическо лице, ЕТ следва да заведе това имущество в счетоводството на предприятието си по документално доказаната му цена. Освен това, когато дадено имущество не е еднолична собственост на физическото лице- ЕТ, а е съпружеска съсобственост, другият съпруг декларира с нотариално заверена декларация съгласието си за включване на вещта в имуществото на едноличния търговец. В закона не е дадена изрично определение на понятието „документално доказана цена на придобиване” на личното имущество, но казано най- общо това е цената, на която лицето е придобило съответното имущество, и която може да се докаже документално. Когато за дадено имущество няма документално доказана цена (както би било в случая за поземления имот от горния пример), по аргумент на чл.33, ал.6 от закона имуществото би следвало да се заведе счетоводно от ЕТ с нулева стойност. За да се спази изискването на ЗКПО за документална обоснованост за приобщаването на личното имущество на лицето в патримониума на предприятието му на ЕТ. това следва да се регистрира с протокол, който в случая изпълнява ролята на първичен счетоводен документ за целите на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. За да изпълни тази си роля, съдържанието на протокола следва да бъде съобразено с общите изисквания към първичните счетоводни документи, т.е. следва да съдържа:

  • наименование, номер и дата на издаване;
  • вид на завежданото имущество и документално доказаната цена за неговото придобиване или начина му на придобиване при липса на такава цена.

Заведено по този начин в счоводството на предприятието на ЕТ, личното имущество на физическото лице се превръща в актив на това предприятие и участва в неговия стопански оборот. Документнално доказаните разходи, свързани с неговата експлоатация се признават за данъчни цели, а когато то представлява дълготраен актив по смисъла на закона и съответните счетоводни стандарти, за него се начисляват амортизицаи при спазване на съответните данъчни и счетоводни разпоредби. Много съществен момент от режима за ползване на личното имущество на физическото лице в дейността му на ЕТ е това че, ако впоследствие се наложи вещта да бъде изключена от имуществото на търговеца, се приема че физическото лице- собственик на ЕТ, извършва с нея продажба по пазарни цени, което формира за него облагаем доход.

Повече по темата в списание Актив

Tags: Брой 12 2015