Предприемач
Условия и срокове на изплащане на обезщетение за времето на отпуск за гледане на болно дете

Условия и срокове на изплащане на обезщетение за времето на отпуск за гледане на болно дете

Казус: Какво обезщетение от ДОО ми се полага за гледане на болно дете на 3 - годишна възраст? Колко дни годишно мога да ползвам платен отпуск за гледане на детето, когато боледува и не може да ходи на градина?

Отговор: Парично обезщетение от ДОО при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща за гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст. В тези случаи осигуреният родител има право на парично обезщетение в размерите за временна неработоспособност за срок до 60 календарни дни през една календарна година. В този срок обаче не се включват времето за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест; времето за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения, както и времето за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина.

Условия и срок за плащане на обезщетението

За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от КСО.

Според правилата на чл. 40 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

Паричните обезщетения за временна неработоспособност се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова сметка. Важно е да се знае, че условията и срокът, за който се изплаща обезщетение в тези случаи са различни според това дали болният член от семейството е навършил или не е навършил 18-годишна възраст. Хипотезите са разписани в чл. 45 от КСО. Така парично обезщетение при условията и в размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изплаща за:

  1. Гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болен член на семейството над 18-годишна възраст. В тези случаи на всеки осигурен парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща за време до 10 календарни дни през една календарна година.
  2. Гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест - до изтичането насрока на карантината;
  3. Гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения - за времето, през което осигуреният е бил в заведението;
  4. Гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина - докато трае карантината.
  5. Гледане или належащо придружаване за медицински преглед, изследване или лечение в страната или в чужбина на болно дете до 18-годишна възраст. В тези случаи осигуреният родител има право на парично обезщетение в размерите за временна неработоспособност за срок до 60 календарни дни през една календарна година.

NB! Посочените 60 календарни дни, за които се полага обезщетението за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, се отнася общо за всички осигурени членове на семейството. В този срок обаче не се включват следните периоди на изплащане на обезщетение:

  • времето по чл. 45, ал. 1, т. 3 от КСО - за гледане на дете под карантина до 18-годишна възраст, болно от заразна болест;
  • времето по чл. 45, ал. 1, т. 4 от КСО – за гледане на болно дете до 3-годишна възраст, настанено в заведение за болнична помощ заедно с осигурения, както и
  • времето по чл. 45, ал. 1, т. 5 от КСО гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина.

Това означава, че отделно от 60-те календарни дни, през календарната година, за които осигуреният родител има право на обезщетение за гледане на болно дете до 18-годишна възраст, той има право и на обезщетение и за периодите, посочени в чл. 45, ал. 1, т. 3-5 от КСО.

Важно е да се има предвид, че за един и същи осигурителен случай за едно и също време парично обезщетение по за гледане на болен член от семейството може да се изплаща само на един осигурен член на семейството. Така например не може да се разреши отпуск поради временна неработоспособност и на двамата осигурени родители за гледане на болното им дете.

Важно е да се знае, че за гледане на хронично болен член на семейството парично обезщетение се изплаща само при изостряне на заболяването.

Определяне размера на обезщетението

Съгласно чл. 41 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

За дните, включени в посочения период от 18 календарни месеца, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето:

  • не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
  • е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
  • е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
  • е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.

От 1 януари 2014 г. за дните, включени в 18-месечния период, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

Да се има предвид, че сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.

Правилата за изчисляване на обезщетението за гледане на болен член от семейството са посочени в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване(НИИПОПДОО). Съгласно чл. 16 от НИИПОПДОО доходът за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, от който се изчислява дневното парично обезщетение, включва:

  1. дохода, върху който са:
    • внесени или дължими осигурителни вноски за лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест;
    • внесени авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за самоосигуряващите се лица;
    • внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО;
    • внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство и за трудова злополука и професионална болест за морските лица;
  2. минималната месечна работна заплата в случаите по чл. 41, ал. 2 КСО;
  3. дохода, от който е определено паричното обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст в случаите по чл. 41, ал. 3 КСО.

Сборът от доходите, от който се изчисляват паричните обезщетения, включително в случаите, в които лицето е осигурено по повече от един договор или на повече от едно основание, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, за всеки месец от периода, от който се изчисляват паричните обезщетения.

Среднодневният доход за 18-месечния период, от който се изчислява дневното парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, се раздели на общия брой на работните дни по календар за същия период.

Забележка: Паричните обезщетения на лица, които към деня на настъпване на съответния риск са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест по различни договори или на различни основания, се изплащат поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.

Според правилата на чл. 17 от НИИПОПДОО за работещите по трудови и по служебни правоотношения и приравнените към тях правоотношения месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с данъците по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО или минималната месечна работна заплата за страната, ако нямат определен минимален осигурителен доход.

За управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и за лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година. Когато възнаграждението не е начислено, до начисляването за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията; за лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други вероизповедания по Закона за вероизповеданията и за специализантите по чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО месечното нетно възнаграждение се определя, като изплатеното или начисленото месечно възнаграждение се намали с определените със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и с дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година. За лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, когато възнаграждението не е начислено, до начисляването му за нетно възнаграждение се взема предвид минималният месечен осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 КСО.

Изплатеното или начисленото месечно възнаграждение, от което се определя нетното възнаграждение, включва брутното трудово възнаграждение и други допълнителни доходи от трудова дейност за съответния месец.

Да се има предвид, че при определяне на месечното нетно възнаграждение не се вземат предвид средствата, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи, както и определените върху тях със закон задължителни осигурителни вноски за сметка на лицата и дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

За само осигуряващите се лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски.

За лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, месечното нетно възнаграждение е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а за лицата по чл. 4, ал. 9 КСО - съпрузи на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО - минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

За морските лица месечното нетно възнаграждение е избраният от тях месечен осигурителен доход, върху който са внесени осигурителните вноски.

Средно дневното нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са определени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година, се раздели на броя на работните дни по календар за същия период.

Според чл. 18 от НИИПОПДОО паричното обезщетение за временна неработоспособност, при работа по личен или групов дневен сменен график се изплаща за работните дни по индивидуалния или груповия график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност.

Паричното обезщетение за временна неработоспособност при сумирано изчисляване на работното време и при работа на смени по часов график се изплаща за работните часове по личния график на осигурения, а ако няма такъв - по графика на звеното, към което той се числи, включени в периода на временната неработоспособност, съобразно правилата на чл. 19 от НИИПОПДОО.

Средно часовият доход за 18-месечния период, от който се изчислява часовото парично обезщетение, се определя, като сборът на брутните трудови възнаграждения и/или осигурителния доход, и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

Средно часовото нетно възнаграждение за 18-месечния период, предхождащ месеца на настъпване на временната неработоспособност, се определя, като сборът от месечните нетни възнаграждения и/или пропорционалната част от минималната работна заплата за периодите по чл. 41, ал. 2 КСО, и/или дохода, от който са изчислени паричните обезщетения за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане, и/или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст за периодите по чл. 41, ал. 3 КСО, но не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година, се раздели на общия брой на работните часове по календар за същия период.

Съгласно чл. 20 от НИИПОПДОО, общата сума на паричното обезщетение се определя, като дневният/часовият му размер се умножи по броя на работните дни/часове, включени в периода на временната неработоспособност, за които лицето има право на парично обезщетение.

Tags: Брой 10 2014